Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Какво искате да кажете с това, мис Морли?

— Ирландците са избухливи и имат вродена склонност към всевъзможни кавги. Мистър Райли обичаше да спори за политика.

— Това ли е всичко?

— Това е всичко. Мистър Райли е неудовлетворителен в доста отношения, но е много умел в работата си… поне така твърдеше брат ми.

Джап настоя:

— В кои отношения е неудовлетворителен?

Мис Морли се поколеба, после каза язвително:

— Прекалено много пие… но ви моля това да си остане между нас.

— Имало ли е някакви пререкания между него и брат ви по този повод?

— Хенри му даде един-два съвета. В зъболекарската работа — продължи нравоучително мис Морли — е необходима сигурна ръка. А дъхът на алкохол никак, не вдъхва доверие.

Джап кимна в знак на съгласие. После каза:

— Можете ли да ни кажете нещо за финансовото състояние на вашия брат?

— Хенри печелеше добре и е заделил известна сума настрана. Всеки от нас двамата имаше малки лични приходи, останали ни от нашия баща.

Джап промърмори, покашляйки се леко:

— Вие, предполагам, знаете дали брат ви е оставил завещание?

— Да, има завещание и аз мога да ви кажа какво гласи. Оставя сто лири на Гладис Невил и всичко останало — на мен.

— Ясно. А сега…

На вратата рязко се почука. След това иззад нея се появи лицето на Алфред. Облещените му очи оглеждаха най-подробно двамата посетители, докато устата му изстреля:

— Мис Невил. Върна се и е много разстроена. Пита дали да влезе.

Джап кимна и мис Морли рече:

— Кажи й да дойде, Алфред.

— Добре — отвърна Алфред и изчезна. Мис Морли въздъхна и произнесе натъртено:

— Това момче е цяло мъчение.

Гладис Невил беше високо, русокосо, малко анемично момиче, на около двадесет и осем години. Макар че очевидно бе много разстроена, нейната интелигентност пролича веднага.

Под претекст, че трябва да прегледат книжата на мистър Морли, Джап я отведе в малкия офис до камината, далеч от мис Морли.

Тя няколко пъти повтори:

— Просто не мога да повярвам! Струва ми се абсолютно невероятно мистър Морли да направи подобно нещо!

Тя потвърди, че той изобщо не е бил угрижен или притеснен.

Тогава Джап започна:

— Днес сте отсъствали, мис Невил…

Тя го прекъсна.

— Да, и това беше всъщност някаква отвратителна шега! Мисля, че е ужасно хората да правят такива неща. Господи!

— Какво имате предвид, мис Невил?

— Ами на леля й нямаше абсолютно нищо. Тя беше по-добре от всякога. Остана изумена, когато се появих така внезапно. Естествено, аз се зарадвах, че… но иначе направо побеснях. Да ми изпращат такава телеграма, да ме тревожат и всичко останало…

— Пазите ли телеграмата, мис Невил?

— Мисля, че я изхвърлих на гарата. Вътре пишеше само: „Леля ви получи удар снощи. Моля, елате веднага.“

— Напълно ли сте сигурна, че… хм… — Джап деликатно се покашля, — автор на телеграмата не е вашият приятел, мистър Картър?

— Франк? Но защо? О! Разбирам, имате предвид… нагласена работа между нас двамата? Не, моля ви, господин инспектор, никой от нас не би сторил такова нещо.

Нейното възмущение бе напълно искрено и Джап трябваше да положи доста усилия, докато я успокои. Но един въпрос, свързан с пациентите от тази сутрин, я върна към присъщата й компетентност.

— Всички са записани тук в дневника. Предполагам, че вече сте погледнали в него. Повечето ги познавам. В десет часа — мисис Соумс, тя беше за нова коронка. В десет и половина — лейди Грант, възрастна жена, живее в Лаундъс Скуеър. В единадесет — мосю Еркюл Поаро, той идва редовно. О, разбира се, това е той! Моля да ме извините, мосю Поаро, но аз наистина съм толкова разстроена! В единадесет и тридесет — мистър Алистър Блънт, това е онзи банкер — кратко посещение, защото мистър Морли бе подготвил пломбата предишния път. Следва мис Сейнсбъри Сийл — тя се обади извънредно, имала болки и мистър Морли я вмести в графика. Тя приказва страшно много, просто не млъква, и е ужасно придирчива. След това в дванадесет часа е мистър Амбериотис — той е нов пациент, обади се от хотел Савой. Мистър Морли приема доста чужденци и американци. После, в дванадесет и половина — мис Кърби. Тя е от Уърдинг.

Поаро попита:

— Когато пристигнах, тук чакаше един висок джентълмен, военен. Кой би могъл да е той?

— Предполагам някой от пациентите на мистър Райли. Да ви донеса ли и неговия списък?

— Ще ви бъдем благодарни, мис Невил.

Тя излезе само за няколко минути. Върна се с книга, подобна на дневника на мистър Морли и прочете: