Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Зависи. Обикновено пациентът слиза по стълбите, а после звънва звънецът. Ако извикат асансьора, вероятно звънецът ще иззвъни, докато слизаме надолу. Но все пак не е строго определено. Понякога минаваха няколко минути, преди мистър Морли да позвъни за следващия пациент. Ако пък бърза, ще позвъни още щом предишният излезе от стаята му.

— Разбирам… — Поаро замълча за миг, а после продължи: — Изненадва ли те самоубийството на мистър Морли, Алфред?

— Направо съм сащисан. Той нямаше никаква причина да се гръмне, поне доколкото аз знам… О! — очите на Алфред станаха големи и кръгли. — Да не би… да не би да са го убили ?

Поаро се обади преди Джап да се е намесил:

— Ако допуснем, че е така, това по-малко ли би те изненадало?

— Ами не зная със сигурност, сър. Не виждам кой ще иска да убие мистър Морли. Той беше… той си беше съвсем обикновен човек, сър. Наистина ли са го убили , сър?

Поаро изрече със сериозен глас:

— Трябва да имаме предвид всички варианти. Затова ти казах, че можеш да се окажеш много важен свидетел и трябва да се опиташ да възстановиш всичко, което се е случило сутринта.

Той натърти последните думи и Алфред сви вежди в изумително усилие на паметта.

— Не мога да се сетя за нищо друго, сър. Наистина не мога.

Гласът на Алфред бе изпълнен с печал.

— Добре, Алфред. Значи си сигурен, че никой друг, освен пациентите, не е влизал тази сутрин в къщата?

— Никой външен човек, сър. Онзи приятел на мис Невил се завъртя насам и много се обезпокои, че нея я няма.

Джап рязко попита:

— Кога беше това?

— Беше малко след дванадесет. Когато му казах, че мис Невил отсъства за целия ден, той изглеждаше много разтревожен и каза, че ще изчака, за да се срещне с мистър Морли. Казах му, че мистър Морли ще бъде зает чак до обяд, но той рече, че това няма значение и ще го чака.

Поаро запита:

— И изчака ли го?

В очите на Алфред се появи уплаха.

— Брей… въобще и не помислих за това! Той влезе в чакалнята, но после го нямаше там . Сигурно му е омръзнало да чака и е решил да дойде някой друг път.

Когато Алфред излезе от стаята, Джап каза остро:

— Мислите ли, че е разумно да се говори за убийство пред това хлапе?

Поаро сви рамене.

— Мисля, че да. Това ще е стимул за него да си спомни нещо подозрително, което може би е видял или чул, и зорко да бди за всичко, което става тук.

— Все пак ние не искахме това да се разчува толкова скоро.

— Няма да се разчуе, mon cher . Алфред чете детективски романи. Той е луд по престъпленията. Каквото и да излезе от устата му, то ще бъде приписано на неговото болезнено криминално въображение.

— Хм, може би сте прав, Поаро. А сега да чуем какво ще ни каже Райли.

Кабинетът и офисът на мистър Райли бяха на първия етаж. Те бяха просторни колкото и горните, но не бяха толкова светли и така богато мебелирани.

Партньорът на мистър Морли беше висок, мургав млад мъж, с кичур коса, небрежно надвиснал над челото му. Имаше приятен тембър и много проницателен поглед.

— Надяваме се, мистър Райли — каза Джап, след като се представи, — че вие можете да хвърлите повече светлина върху това събитие.

— Значи се мамите, защото не мога — отвърна мистър Райли. — Ще ви кажа само това: Хенри Морли беше последният човек, който би посегнал на живота си. Аз бих могъл да направя това, но не и той.

— Защо вие бихте могъл да го направите? — запита Поаро.

— Защото имам море от проблеми — отговори мистър Райли. — Парични проблеми, например! Доходите ми никога не могат да покрият разноските. Но Морли беше внимателен човек. При него няма да откриете нито дългове, нито парични проблеми.

— Може би любовни истории? — предположи Джап.

— Морли и любовна история! В неговия живот нямаше никакви радости! Бедничкият, живееше под чехъла на сестра си.

Джап започна да задава на Райли въпроси за подробностите около пациентите, които го бяха посещавали тази сутрин.

— О, струва ми се, че всички те са почтени хора и извън всякакво подозрение. Малката Бети Хиит е чудесно дете — цялото семейство са ми били пациенти. Полковник Абъркромби също е стар пациент.

— Какво ще кажете за мистър Хауърд Рейкс? — попита Джап.

Райли широко се усмихна.

— Този, който ми избяга ли? Никога досега не е идвал. Не зная нищо за него. Обади се тази сутрин и направо помоли за час.

— Откъде се обади?

— От хотел Холбърн Палас. Мисля, че е американец.

— Така каза и Алфред.