Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Няма начин Алфред да не знае — каза мистър Райли. — Той е запален по разни филми.

— А другият ви пациент?

— Барнс ли? Смешен, педантичен човечец. Пенсиониран държавен служител. Живее в Ийлинг Уей.

След кратка пауза Джап каза:

— Какво можете да ни кажете за мис Невил?

Мистър Райли повдигна веждите си.

— Хубавичката руса секретарка? Там няма нищо, приятелю! Отношенията й със стария Морли бяха абсолютно изрядни — сигурен съм.

— Не съм и допускал противното — рече Джап, като едва забележимо се изчерви.

— Моя грешка — каза Райли. — Моля ви да извините мръсното ми подсъзнание. Помислих, че това е опит от ваша страна да докажете валидността на cherchez la femme 3 3 Търсете жената (фр.). — Б.пр. Простете, че се опитвам да кажа нещо на вашия език — обърна се той бащински към Поаро. — Имам прекрасно произношение, нали? Така е, когато те обучават монахини.

Подобна насмешливост не се понрави на Джап. Той попита:

— Знаете ли нещо за онзи младеж, за когото тя е сгодена? Името му, доколкото разбрах, е Картър, Франк Картър.

— Морли не го одобряваше. Опита се да накара мадмоазел Невил да го изостави.

— Това може би е подразнило Картър?

— Вероятно ужасно го е подразнило — съгласи се весело мистър Райли.

След кратка пауза той добави:

— Извинете, вие нали разследвате самоубийство, а не убийство?

Джап каза с рязък глас:

— Е, ако е убийство, тогава имате ли някакви предположения?

— Съвсем не! Бих се радвал да го е сторила Джорджина! Тя е от онези жени, които винаги са навъсени, винаги трезвомислещи. Но се боя, че моралните й устои са твърде непоклатими. Разбира се, и аз бих могъл лесно да се кача по стълбите и да го застрелям, но не съм. Всъщност не мога да си представя кой би искал да убие Морли. Но не мога да допусна, че се е самоубил.

После допълни с променен глас:

— В интерес на истината, аз много съжалявам… Не трябва да съдите по държанието ми — просто съм нервен. Старият Морли ми беше симпатичен и ще ми липсва.

Джап затвори телефонната слушалка. Когато се обърна към Поаро, лицето му бе доста мрачно.

Той каза:

— Мистър Амбериотис не се чувства много добре и предпочита да не се среща с никого днес. Но той ще се срещне с мен и няма да ми се изплъзне! Имам човек в Савой, готов да го проследи, ако се опита да се измъкне.

Поаро замислено рече:

— Смятате ли, че Амбериотис е застрелял Морли?

— Не зная. Но той последен е видял Морли жив . И е нов пациент. Според неговите думи, той е оставил Морли жив и здрав в дванадесет и двадесет и пет. Това може да е вярно, а може и да не е. Ако Морли е бил здрав и читав, то ние трябва да възстановим случилото се след това. До следващия му час е имало още пет минути . Дали в тези пет минути при него не е влязъл някой? Например Картър? Или Райли? Какво е станало? Защото в резултат на това, към дванадесет и половина или най-късно — един без двадесет и пет, Морли е бил мъртъв . В противен случай той щеше да натисне звънеца или да изпрати съобщение на мис Кърби, че не може да я приеме. Не, той или е бил убит, или някой му е казал нещо, което издъно е преобърнало душата му и той е отнел собствения си живот.

Джап замълча за миг.

— Ще говоря с всички пациенти, които са го виждали тази сутрин. Съществува възможността той случайно да е споменал пред някого от тях нещо, което да ни насочи по вярната следа.

Той погледна часовника си.

— Мистър Алистър Блънт каза, че може да ми отдели няколко минути в четири и петнадесет. Ще отидем първо при него. Къщата му е в Челси. После, на път към Амбериотис, можем да посетим мис Сейнсбъри Сийл. Предпочитам да знам колкото се може повече, преди да се заема с нашия гръцки приятел. След това ще разменя няколко думи с американеца, който, според вас, „имал вид на човек, готов на убийство“.

Еркюл Поаро поклати глава.

— Не на човек, готов на убийство, а на човек, страдащ от зъбобол.

— Както и да е, ще се срещнем с този мистър Рейкс. Неговото поведение е, най-меко казано, странно. Ще проверим и телеграмата на мис Невил, и нейната леля, и младия й приятел. На практика ще проверим всичко и всички.

Алистър Блънт никога не се беше излагал на показ пред широката публика. Вероятно защото самият той бе тих и затворен човек. Вероятно защото дълги години бе изпълнявал по-скоро ролята на принц консорт, отколкото на крал.

Ребека Сансеверато, по баща Арнхолт, беше една разочарована жена на четиридесет и пет, когато дойде в Лондон. И двамата й родители произхождаха от богати семейства. Майка й бе наследница на европейската фамилия Ротерщайн. Баща й беше начело на великата американска банкова къща Арнхолт. Благодарение на злощастната гибел на двамата й братя и братовчед й при самолетна катастрофа, Ребека Арнхолт стана единствена наследница на несметно богатство. Тя се омъжи за известния европейски аристократ принц Фелипе ди Сансеверато. Разведе се с него и получи право на опека над детето от брака им три години по-късно, след като бе прекарала две от тях в тежко съжителство с един негодник, чийто обноски бяха покрити с ужасна слава. Няколко години по-късно детето й почина.