Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Минахте ли отново през чакалнята на излизане?

— Не. Защото, виждате ли, сложих си шапката и си нагласих косата още в стаята на мистър Морли. Някои хора, — продължи по темата мис Сейнсбъри Сийл, все по-разпалено, — си свалят шапките долу в чакалнята, но аз никога не го правя. С една моя приятелка, която правеше така се случи нещо потресаващо. Шапката й била нова и тя съвсем внимателно я поставила на един стол, а когато слязла долу, представяте ли си , едно дете било седнало върху нея и я смачкало напълно. Унищожена! Абсолютно унищожена!

— Катастрофално — учтиво рече Поаро.

— Според мен за всичко е виновна майката, — отсъди мис Сейнсбъри Сийл. — Майките трябва да държат децата си под око. Малките сладурчета не искат да сторят зло никому, но трябва да бъдат наблюдавани .

Джап каза:

— Значи този млад човек със зъбобола е единственият пациент, когото сте забелязали улица Куин Шарлот 58?

— Един джентълмен слезе по стълбите и излезе точно когато се качвах към мистър Морли… И, о, спомних си… един много смешен на вид чужденец излизаше от къщата, точно когато пристигнах аз.

Джап се покашля. Поаро каза с достойнство:

— Това бях аз, мадам.

— О, Боже! — мис Сейнсбъри Сийл се взря в него. — Вярно е! Простете… толкова съм късогледа… и тук е толкова тъмно, нали? — тя потъна в противоречия. — И знаете ли, наистина, аз се лаская от мисълта, че съм много добра физиономистка. Но осветлението тук е оскъдно, нали? Простете моля злощастната ми грешка!

Те успокоиха дамата и Джап попита:

— Значи вие сте съвсем сигурна, че мистър Морли не е казвал нещо от сорта, че… например… очаква болезнена среща тази сутрин? Или нещо подобно?

— Не, наистина. Сигурна съм, че не каза.

— Не спомена ли за някакъв пациент, на име Амбериотис?

— Не, не. Той наистина не каза нищо… имам предвид, освен нещата, които зъболекарят трябва да казва.

През съзнанието на Поаро бързо пробяга: „ Плюйте! Отворете малко по-широко, моля! Сега затворете внимателно !“

Джап бе преминал към следващата си стъпка. Възможно било да се наложи мис Сейнсбъри Сийл да свидетелства на следственото дело.

След първия писък на изненада, мис Сейнсбъри Сийл изглежда прие добре идеята. Пробният разпит, на който я подложи Джап, предизвика цялостен разказ за житейския път на мис Сейнсбъри Сийл.

Тя, както стана ясно, пристигнала в Англия преди шест месеца от Индия. Живяла в множество хотели и общежития, но се установила окончателно в хотел Гленгъри Корт, който много харесала заради домашната му атмосфера; в Индия живяла главно в Калкута, където изпълнявала мисионерска работа и преподавала дикция.

— Чистият, добре изговарян английски е най-важен, господин старши инспекторе. Знаете ли — мис Сейнсбъри Сийл се изсмя превзето и тръсна глава, — като момиче аз играех. Е, само в малки роли, разбира се. В провинцията! Но имах големи амбиции. Истински театър. После потеглих на световно турне — Шекспир, Бърнард Шоу. — Тя въздъхна. — Проблемът при нас, бедните жени, е сърцето … ние сме във властта на своите сърца . Прибързана, необмислена женитба. Уви! Разделихме се почти веднага. Аз… аз бях измамена ужасно. Запазих моминското си име. Един приятел любезно ми предостави малък капитал и основах моето училище за дикция. Спомогнах за основаването на много добро аматьорско театрално общество. Трябва да ви покажа някои от нашите афиши.

Старши инспектор Джап съзнаваше колко опасно е това . Последните думи на мис Сейнсбъри Сийл, преди той да побегне, бяха:

— … и ако по някаква случайност името ми трябва да се появи в печата — като свидетел по следствието, имам предвид — трябва да се погрижите да бъде изписано правилно. Мабел Сейнсбъри Сийл — Мабел се пише М. А. Б. Е. Л, а Сийл — С. И. Й. Л, разбира се, ако бъдат така любезни да споменат, че съм играла в „Както ви се харесва“ на Оксфордския театър…

— Разбира се, разбира се. — Старши инспектор Джап просто се измъкна.

В таксито той въздъхна и избърса челото си.

— Ако все пак се наложи, трябва да можем да проверим и нея, — отбеляза той, — освен ако всичко това не са били лъжи… което не ми се вярва .

Поаро поклати глава.

— Лъжците, — каза той, — не са нито толкова обстоятелствени, нито толкова непоследователни.

Джап продължи:

— Страхувах се, че ще се опъне за разпита — повечето моми на средна възраст го правят — но това, че е била актриса обяснява желанието й да говори. За нея това е нещо като сценична изява!