Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Поаро не отговори.

Джап каза:

— Познавам ви, стари приятелю. Веднъж щом сте си наумили, че е убийство, за вас връщане назад няма! Признавам, че този път аз съм виновен, загдето ви пуснах по следата. Е, добре, сгрешил съм, признавам си го.

Поаро рече:

— Знаете ли, все пак си мисля, че може би съществува и друго обяснение.

— Сигурно има още много други обяснения. Мислих и по този въпрос, но всички те ми се струват твърде фантастични. Да кажем, че Амбериотис застрелва Морли, но след като се прибира, го обземат угризения на съвестта и се самоубива с някакво лекарство, което е откраднал от кабинета на Морли. Ако вие смятате, че това е вероятно, то аз мисля, че е дяволски невероятно . В Скотланд Ярд имаме досие на Амбериотис. Много интересно! Започва като съдържател на дребен хотел в Гърция, после се забърква в политиката. Изпълнява шпионски задачи в Германия и Франция — и натрупва доста добри сумички. Но по този начин не забогатява достатъчно бързо и се предполага, че е направил един-два удара чрез изнудване. Не е стока този мистър Амбериотис. Миналата година е бил в Индия и се смята, че доста порядъчно е оскубал една от местните принцеси. Винаги е било много трудно да се докаже каквото и да било против него. Хлъзгав е като змиорка! Има и друга възможност. Той е изнудвал Морли или нещо подобно. Морли съзира златен шанс и му слага свръхдоза адреналин и новокаин, надявайки се всичко да мине като нещастен случай — адреналинова идиосинкразия или нещо подобно. После, след като човекът си отива, Морли получава пристъп на разкаяние и се гръмва. Това, разбира се, е възможно, но някак си не мога да си представя Морли като предумишлен убиец. Не, аз съм съвсем убеден, че е така, както казах в началото — истинска грешка, допусната в една претоварена сутрин. Ще трябва да спрем дотук, Поаро. Говорих със заместник-комисаря и той беше категоричен по въпроса.

— Разбирам — каза Поаро с въздишка. — Разбирам…

Джап любезно каза:

— Знам как се чувствате, стари приятелю. Но не може всеки път да получавате по едно хубаво, апетитно убийство! Не ми остава нищо друго, освен да ви поднеса извиненията си, че ви обезпокоих! — И той затвори телефона.

Еркюл Поаро седеше зад елегантното си, модерно бюро. Той харесваше модерните мебели. Техните прави ъгли и масивност бяха много по-приемливи за него от заоблените контури на старинните модели.

Пред него лежеше правоъгълен лист хартия, върху който, в красива колонка, бяха написани имена, придружени от коментари. Срещу част от тях имаше въпросителни знаци.

Най-напред бе написано:

Амбериотис . Шпионаж. В Англия — с тази цел? В Индия — миналата година. Във времена на вълнения и смут. Може да е комунистически агент.

След един празен ред имаше друго име.

Франк Картър ? Морли е бил недоволен от него. Наскоро е бил уволнен. Защо?

След това имаше име само с въпросителен знак:

Хауърд Рейкс ?

После идваше изречение, поставено в кавички:

„Но това е абсурдно“ ???

Еркюл Поаро въпросително бе привел глава. През прозореца се виждаше някаква птичка, понесла клонче към гнездото си, което строеше. Еркюл Поаро също доста наподобяваше птица с яйцевидната си глава, наклонена на една страна.

Малко по-надолу той вписа още нещо:

Мистър Барнс ?

Спря за миг, а после написа:

Кабинетът на Морли ? Следи по килима. Възможности.

За известно време обмисли последните думи.

След това стана, поръча да му донесат шапката и бастуна, и излезе.

Четиридесет и пет минути по-късно Еркюл Поаро излезе от станцията на метрото на Ийлинг Бродуей и след пет минути достигна целта си — Касългардънс Роуд 88.

Самата му цел се оказа малка къща и подреденият вид на градинката отпред предизвика одобрителното кимване на Еркюл Поаро.

„Възхитителна симетрия“ — промърмори на себе си той.

Мистър Барнс си беше у дома и Поаро бе въведен в малка, спретната трапезария, където, не след дълго, дойде и домакинът.

Мистър Барнс бе нисък човек с буден поглед и почти напълно плешива глава. Той изгледа своя посетител над ръба на очилата си, докато въртеше в ръка визитната картичка, която Поаро бе връчил на прислужницата. С леко писклив глас той каза:

— Е, мосю Поаро? За мен, разбира се, е чест.

— Трябва да ме извините, че ви посещавам без всякакво предупреждение — педантично каза Поаро.

— Така е най-добре — каза мистър Барнс. — Пък и часът е подходящ. Седем без петнадесет — логично е да завариш някого вкъщи по това време на годината. — Той махна с ръка: — Седнете, мосю Поаро. Няма съмнение, че ще имаме по-дълъг разговор. Предполагам, че става дума за случая на улица Куин Шарлот 58?