Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Поаро рече:

— Напълно сте прав. Но как се досетихте?

— Скъпи господине — отвърна мистър Барнс, — преди известно време се пенсионирах от Министерството на вътрешните работи, но все още не съм съвсем ръждясал. Когато има нещо скрито-покрито, много по-добре е да не се намесва полицията. Това привлича вниманието!

Поаро каза:

— Ще ви задам друг въпрос. Защо предполагате, че има нещо скрито-покрито?

— А няма ли? — попита събеседникът му. — А пък ако няма, то, по мое мнение, би следвало да има. — Той се заведе напред и почука с пененето си по ръкохватката на стола. — Когато работата е свързана със Сикрет Сървис, тогава не са интересни дребните риби, а винаги едрият улов. Но за да го хванеш, трябва да внимаваш да не подплашиш дребосъците.

— Мистър Барнс, струва ми се, че вие знаете повече от мен — каза Еркюл Поаро.

— Аз не знам абсолютно нищо — отвърна другият, — просто събирам две и две.

— И какво е първото?

— Амбериотис — бързо отвърна мистър Барне. — Забравяте, че седях срещу него в чакалнята минутка-две. Той не ме позна . Винаги съм бил незабележим човечец. Това понякога не е лошо. Но аз много добре го познавам и мога да се досетя какво го е довело там.

— Какво?

Очите на мистър Барнс заблестяха повече от всякога.

— Знаете ли, ние сме много отегчителен народ. Ние сме консервативни, консервативни до мозъка на костите си. Ние доста се оплакваме, но в действителност не желаем да смажем нашето демократично правителство и да направим някой модерен експеримент. Това е най-обезсърчаващото нещо за всеки чужд агитатор, който работи от сутрин до мрак, та дори и повече. Целият проблем — от тяхна гледна точка — се състои в това, че като страна ние сме относително платежоспособни. Едва ли в момента има друга такава страна в Европа! За да разклатиш Англия, истински да я разклатиш, трябва да пратиш по дяволите нейните финанси — в тях е цялата работа. А не можеш да пратиш по дяволите финансите на Англия, ако те са в ръцете на човек като Алистър Блънт.

Мистър Барнс спря за миг, а сетне продължи:

— Блънт е от този тип хора, които в личния си живот винаги биха си плащали сметките и биха живели според доходите си, независимо дали те възлизат на два гроша или на няколко милиона. Той просто си е такъв човек. И твърдо смята, че няма причини, поради които една страна да не може да живее така! Без скъпи експерименти. Без безумни разходи за евентуални утопични цели. Ето защо — той направи пауза, — ето защо някои хора смятат, че Блънт трябва да си отиде.

— О — каза Поаро.

Мистър Барнс кимна.

— Да, — каза той. — Зная какво говоря. Някои от тях са прекрасни хора. С дълги коси, със сериозни очи и изпълнени с идеали за по-добър свят. Други не са така прекрасни, дори на практика са твърде противни. Коварни малки плъхове с бради и чуждестранен акцент. И други, с вид на големи клечки. Но те всички имат една и съща цел — Блънт трябва да си отиде!

Той леко наклони стола си назад и отново напред.

— Да се срине старият ред, да се смажат торите, консерваторите, трезвомислещите подозрителни бизнесмени — това е тяхната цел! Може би тези хора са прави — не знам… Но знам едно нещо — на мястото на пометения стар ред ще трябва да се сложи нещо друго, нещо, което да върши работа, а не просто нещо, което звучи добре. Ние работим с конкретни факти, а не с абстрактни теории. Ако махнеш подпорите, сградата ще се срути. Блънт е една от подпорите, които крепят нещата такива, каквито са.

Той се наведе напред.

— Те наистина са по петите на Блънт ! Това го знам със сигурност. И моето мнение е, че вчера сутринта за малко не са го пипнали . Може и да греша, но така се е действало и преди. Имам предвид методите.

Той замълча за миг, а после тихо и предпазливо произнесе три имена. Един необикновено способен финансов министър, един прогресивен фабрикант с широки възгледи и един обещаващ млад политик, който бе спечелил всеобщото възхищение. Първият бе умрял на операционната маса, вторият бе покосен от загадъчна болест, открита твърде късно, а третият бе прегазен от кола.

— Много е просто — каза мистър Барнс. — Анестезиологът сгрешил нещо с упойката — е, случва се. Във втория случай симптомите били неясни, а лекарят — просто един добронамерен общ специалист, от когото не се и очаквало да ги разпознае. В третия случай една притеснена майка бързала с колата си към своето болно дете. Сълзлива история — съдът я признал за невинна!

Той замълча.