Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Не сме дошли за оценка на имуществото, стари приятелю. Тук има две писма от Индия, няколко разписки от благотворителни организации, никакви сметки. Нашата мис Сейнсбъри Сийл се оказва много достоен образ — рече Джап.

— Но с много лош вкус към облеклото си — тъжно допълни Поаро.

— Може да е смятала обличането за твърде светско занимание. — Джап си записваше някакъв адрес от едно старо писмо, с дата отпреди два месеца. — Тези хора може би знаят нещо за нея — каза той. — Живеят в Хампстед. Изглежда са били доста близки.

В хотел Гленгъри Корт не научиха нищо повече, освен неприятния факт, че на излизане мис Сейнсбъри Сийл въобще не изглеждала притеснена или разстроена и сякаш определено имала намерение да се върне, защото когато минала край нейната приятелка мис Болито във фоайето, тя извикала: „След вечеря ще ви покажа пасианса, за който ви разказвах.“

Нещо повече — в хотел Гленгъри Корт имаше обичай да се оставя съобщение в столовата, ако няма да присъстваш на вечеря. А мис Сейнсбъри Сийл не беше оставила такова. Следователно бе ясно, че тя е възнамерявала да се върне за вечеря, която се сервираше между седем и половина и осем и половина.

Само че не се беше върнала. Излязла на Кромуел Роуд и изчезнала.

Джап и Поаро се отбиха на адреса в Уест Хампстед, който бе написан върху намереното писмо.

Къщата беше спретната, а нейните обитатели — семейство Адамс — се оказаха приятни хора с много деца. Бяха живели дълги години в Индия и говореха с топлота за мис Сейнсбъри Сийл. Но не можеха да помогнат с нищо.

Не се бяха виждали с нея от около месец, всъщност след завръщането си от великденската ваканция. Тогава тя живеела в някакъв хотел около Ръсел Скуеър. Мис Адамс даде адреса му на Поаро, както и адреса на едни други приятели на мис Сейнсбъри Сийл от Индия, които живееха в Стретъм.

Но и на двете места Поаро и Джап удариха на камък. Наистина, мис Сейнсбъри Сийл бе отсядала в хотела, но там си спомняха за нея твърде слабо. Просто една приятна, тиха жена, която била живяла в чужбина. Хората от Стретъм също не можаха да помогнат. Не се бяха виждали с мис Сейнсбъри Сийл от февруари.

Оставаше възможността за нещастен случай, но скоро и тя отпадна. От никоя болница не съобщаваха за случай, сходен с даденото описание.

Мис Сейнсбъри Сийл беше просто изчезнала.

На следващата сутрин Поаро отиде в хотел Холбърн Палас и попита за мистър Хауърд Рейкс.

В този момент той не би се изненадал особено, ако научеше, че и мистър Хауърд Рейкс е излязъл една вечер и не се е върнал.

Казаха му обаче, че мистър Хауърд Рейкс все още е в хотела и в момента закусва.

Появата на Еркюл Поаро достави на мистър Рейкс съмнително удоволствие.

Макар да не изглеждаше толкова ужасен, колкото го бе запомнил Поаро, той бе все така застрашително намръщен — погледна към неканения си гост и каза недружелюбно:

— Какво има, по дяволите?

— Ако позволите?

Еркюл Поаро придърпа един стол от съседната маса.

— Не ми обръщайте внимание! Сядайте и се разполагайте! — рече мистър Рейкс.

Поаро с усмивка се възползва от разрешението.

Мистър Рейкс запита неучтиво:

— Е, какво искате?

— Помните ли ме, мистър Рейкс?

— През живота си не съм ви виждал.

— Грешите. Седяхме в една и съща стая най-малко пет минути преди не повече от три дни.

— Не мога да помня всички, с които се срещам по разни проклети празненства и сбирки.

— Не беше на празненство — каза Поаро. — Беше в чакалнята на зъболекарски кабинет.

В погледа на младежа проблесна някакво мигновено вълнение, което веднага угасна. Отношението му се промени. Вече не беше нетърпелив и небрежен. Внезапно стана войнствен. Погледна към Поаро и произнесе:

— Аха!

Поаро внимателно го разгледа, преди да отговори. Той със сигурност почувства, че младият мъж наистина е опасен. Изпито лице, агресивна челюст, фанатичен поглед. Беше облечен небрежно, даже дрипаво и се хранеше с лакома безгрижност, което Поаро сметна за доста показателно.

Той охарактеризира младия човек наум: „Това е вълк с идеали…“

Рейкс рязко попита:

— Какво, по дяволите, целите с това идване тук?

— Неприемливо ли е посещението ми за вас?

— Аз дори не зная кой сте.

— Моля за извинение.

Поаро сръчно извади кутийката с визитките си, изтегли една и я подаде през масата.

Върху изпитото лице на мистър Рейкс отново се появи онова неопределимо вълнение. Не беше страх — беше по-агресивно от страха. След това, съвсем безспорно, дойде гневът.