Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Поаро въздъхна и се изправи. Каза:

— Разбирам, че вие сте идеалист, мистър Рейкс.

— И какво от това?

— Не може да се очаква от един идеалист да се загрижи за смъртта на някакъв си зъболекар.

Мистър Рейкс презрително каза:

— Какво значение има смъртта на един нещастен зъболекар?

— За вас може да няма, но за мен има. В това е разликата помежду ни — рече Еркюл Поаро.

Поаро се прибра вкъщи, за да научи от Джордж, че една дама го очаква.

— Тя е… хм… малко нервна, сър — каза Джордж.

Тъй като дамата не си беше казала името, Поаро можеше да се позабавлява с догадки. Не позна, защото младата жена, която енергично стана от канапето при неговото влизане, беше бившата секретарка на мистър Морли, мис Гладис Невил.

— Боже господи, мосю Поаро. Толкова съжалявам, че ви безпокоя… Наистина не зная откъде намерих смелост да дойда… Боя се да не помислите, че е твърде нахално от моя страна… Никак не искам да ви губя времето — зная колко ценно е времето на заетия човек, но съм толкова нещастна… Само че на вас сигурно ще ви се стори пълна загуба на време…

Възползвайки се от дългогодишния си опит с англичаните, Поаро предложи да пийнат по чаша чай. Реакцията на мис Невил надхвърли и най-добрите му очаквания.

— О, наистина много мило от ваша страна, мосю Поаро. Разбира се, от закуска не е минало много време, но човек може винаги да изпие чаша чай, нали?

Поаро, който винаги можеше да не изпие чаша чай, неискрено се съгласи. В резултат Джордж получи съответните напътствия и след невероятно кратко време Поаро и гостенката му седяха от двете страни на масичката за чай.

— Трябва да ви се извиня — започна мис Невил, която, под въздействието на напитката, възвърна самообладанието си, — но вчерашното предварително следствие много ме разстрои.

— Не се и съмнявам, че е така — учтиво каза Поаро.

— Не се наложи да давам показания или нещо подобно. Но усещах, че някой трябва да отиде заради мистър Морли. Там, разбира се, беше мистър Райли, но имах предвид жена. Освен това мис Морли не харесва мистър Райли. За това си помислих, че е мой дълг да отида.

— Много мило от ваша страна — насърчително се намеси Поаро.

— О, не, аз просто се почувствах задължена да отида. Разбирате ли, работила съм доста години при мистър Морли… и всичко това ужасно ме потресе… А това следствие, разбира се, влоши нещата…

— Опасявам се, че е така.

Мис Невил настойчиво се наведе напред.

— Но всичко това е лъжа, мосю Поаро . Наистина е лъжа.

— Кое е лъжа, мадмоазел?

— Ами това просто не може да се е случило… Не и по начина, по който твърдят… имам предвид слагането на свръхдоза при инжектиране на венеца.

— Мислите ли?

— Сигурна съм! Понякога пациентите страдат от непоносимост, но това се дължи на физиологически недостатъци — сърдечната им дейност не е нормална. Но свръхдоза може да се сложи изключително рядко. Разбирате ли, практикуващите лекари до такава степен привикват да слагат допустимата доза, че го правят съвсем механично… те автоматично дават правилното количество.

Поаро кимна в знак на съгласие и каза:

— Да, и аз това си помислих.

— Разбирате ли, всичко е толкова стандартизирано. Не е като при аптекарите, които постоянно приготвят различни количества или умножават дозите, така че е възможно да се получи грешка по невнимание. Или при лекарите, които пишат безброй различни рецепти. Но при един зъболекар нещата въобще не стоят така.

Поаро попита:

— Не помолихте ли за позволение да изложите тези наблюдения пред комисията?

Гладис Невил поклати глава. Тя неуверено кършеше пръсти.

— Разбирате ли — изплю най-после камъчето тя, — страхувах се да не… усложня нещата. Разбира се, аз знам, че мистър Морли не може да е направил такова нещо… но тогава хората могат да си помислят, че той… че той го е извършил умишлено.

Поаро кимна.

Гладис Невил продължи:

— Затова и дойдох при вас, мосю Поаро. Защото с вас… няма да е толкова официално . Но си мислех, че все някой трябва да узнае колко… колко неубедително е всичко това.

— Никой не иска да знае — каза Поаро.

Тя го погледна объркано.

Поаро допълни:

— Бих искал да науча малко повече за телеграмата, която сте получили онази сутрин и с която са ви отстранили.

— Честно казано, просто не зная какво да си мисля за това, мосю Поаро. Струва ми се толкова странно. Разбирате ли, трябва да я е изпратил някой, който знае всичко за мен и за леля ми — къде живее и прочие.