Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Да, по всичко личи, че е била изпратена от някой ваш близък приятел или от човек, който живее в къщата и знае за вас всичко.

— Никой от моите приятели не би сторил подобно нещо, мосю Поаро.

— А вие самата нямате ли някакви предположения по въпроса?

Момичето се поколеба, после бавно произнесе:

— Когато научих, че мистър Морли се е самоубил, си помислих — дали пък не може да я е изпратил òîé.

— Имате предвид да го е направил от загриженост за вас?

Момичето кимна.

— Но това предположение наистина ми се видя невероятно, дори и ако той е мислел да се самоубива онази сутрин. Това наистина е много странно, Франк — нали разбирате, моят приятел — отначало отказваше да го повярва. Обвиняваше ме, че съм искала да изляза с някой друг в този ден… сякаш мога да направя такова нещо.

— Има ли някой друг?

Мис Невил се изчерви.

— Не, разбира се, че няма. Но Франк беше много променен в последно време — толкова мрачен и подозрителен. Разбирате ли, всъщност това беше, защото загуби работата си и не можеше да си намери друга. За един мъж е много лошо просто да стои така. Аз много се притеснявах за Франк.

— Той се е разтревожил, когато е разбрал, че сте отсъствали за деня, нали?

— Да. Разбирате ли, той дошъл, за да ми каже, че си е намерил нова работа. А според мен той е искал и мистър Морли да научи това, защото много го болеше от неодобрението на мистър Морли и подозираше, че мистър Морли се опитва да ме настройва против него.

— Което е самата истина, нали?

— Е, да, донякъде ! Разбира се, Франк много пъти е губил работата си и повечето хора биха го сметнали за несериозен . Но сега ще бъде различно. Според мен чрез въздействие човек може да постигне много, не мислите ли така, мосю Поаро? Ако един мъж чувства, че жената очаква от него повече, той ще се опита да се издигне до нейния идеал.

Поаро въздъхна. Не му се искаше да влиза в спор. Бе чувал стотици жени да привеждат същия аргумент, водени от същата сляпа вяра в чудодейната сила на женската любов. Веднъж на хиляда случая, цинично си помисли той, това може и да се случи.

Той каза само:

— Бих искал да се срещна с този ваш приятел.

— Много ще се радвам, мосю Поаро. Но единственият му свободен ден е сега, в неделя. Разбирате ли, през седмицата той е на работа в провинцията.

— Аха, новата му работа. Каква е тя, между другото?

— О, не зная съвсем точно, мосю Поаро. Някаква секретарска служба, предполагам. В някакво държавно учреждение. Знам, че трябва да адресирам писмата си до лондонския му адрес, а те му ги предават.

— Това не е ли малко странно?

— Може би да… Но Франк казва, че често се случвало в наши дни.

Поаро я погледна за секунда, без да каже дума. После бавно произнесе:

— Утре е неделя, нали? Може би ще имам удоволствието да обядвам с вас двамата в Логанс Корнър Хаус? Бих искал заедно да поговорим за тази тъжна история.

— О, благодаря ви, мосю Поаро. Аз… да, сигурна съм, че с огромно удоволствие ще обядваме с вас.

Франк Картър бе рус младеж, среден на ръст. Видът му се отличаваше с евтина елегантност. Говореше леко и гладко. Имаше малко сближени очи, които тревожно се местеха на всички страни, когато бе неспокоен.

Беше склонен към подозрителност и лека враждебност.

— Нямах представа, че ще имаме удоволствието да обядваме с вас, мосю Поаро. Гладис не ми каза нищо за това.

Докато говореше, той я прониза с доста гневен поглед.

— Ние се уговорихме едва вчера — каза Поаро с усмивка. — Мис Невил е твърде разтревожена от обстоятелствата около смъртта на мистър Морли и си помислих дали не бихме могли да ги обмислим заедно…

Франк Картър грубо го прекъсна.

— Смъртта на Морли? До гуша ми дойде от смъртта на Морли! Не можеш ли да го забравиш, Гладис? В него нямаше нищо кой знае колко прекрасно, поне според òîé.

— О, Франк, не мисля, че трябва да говориш така . Та той ми е оставил сто лири. Снощи получих писмото за това.

— Много хубаво — призна Франк неохотно. — Но, в крайна сметка, защо да не ти ги остави? Той те експлоатираше като робиня, а кой обираше тлъстите такси? Пак той!

— Да, разбира се, но той ми плащаше чудесна заплата.

— Не и според моите разбирания! Изобщо ти си твърде хрисима, Гладис, малката ми — позволяваш да те използват. Аз познавах Морли много добре. Знаеш не по-зле от мен, че той направи всичко възможно, за да ме напуснеш.

— Той не разбираше.

— Много добре разбираше даже. Той е мъртъв, иначе бих му казал какво си мисля за него, да знаеш.