Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Огорчена от страданията, Ребека Арнхолт насочи своите безспорни умствени способности към финансите — усетът към тях бе в кръвта й. Тя пое банковите дела на баща си.

С огромните си владения, тя остана влиятелна фигура във финансовия свят, дори и след неговата смърт. Пристигна в Лондон и Лондонската борса изпрати при нея в Кларидж един от младшите си сътрудници с различни книжа. Шест месеца по-късно светът бе наелектризиран от новината, че Ребека Сансеверато се омъжва за мъж, по-млад от нея с почти двадесет години, — Алистър Блънт.

Понесоха се обичайните подигравки и усмивки. Ребека, казваха приятелите й, си остана неизлечима глупачка по отношение на мъжете! Първо — Сансеверато; сега пък — този младеж. Разбира се, той се жени за нея единствено заради парите й. Тя пак си търси белята! Но за всеобща изненада, бракът бе успешен. Оказа се, че хората, които пророкуваха, че Алистър Блънт ще похарчи парите й за други жени, са сгрешили. Той остана безропотно предан на своята съпруга. Дори след нейната смърт, десет години по-късно, когато всички очакваха да се развилнее като наследник на огромното й богатство, той не се ожени повторно. Продължи да живее по същия скромен и прост начин. Неговият финансов гений не бе по-слаб от този на жена му. Преценките и сделките му бяха перфектни, а почтеността му — пословична. С брилянтните си способности той управляваше широките интереси на Арнхолт и Ротерщайн.

Навлезе в обществото съвсем малко. Имаше една къща в Кент и една в Норфък, където прекарваше уикендите, но не с весели компании, а с няколко скромни и скучни приятели. Обичаше голф и играеше доста добре. Занимаваше се с градината си.

Такъв бе човекът, към когото старши инспектор Джап и Еркюл Поаро се носеха с едно такси в леко напреднала възраст.

Готик Хаус бе една от забележителностите на „Челси Имбанкмънт“. Отвътре къщата беше луксозна — разточително непринудена. Не бе твърде модерна, но беше видимо удобна.

Алистър Блънт не ги накара да чакат. Дойде при тях почти веднага.

— Старши инспектор Джап?

Джап пристъпи напред и представи Еркюл Поаро. Блънт го погледна с интерес.

— Разбира се името ви ми е познато, мосю Поаро. И със сигурност… някъде… съвсем скоро… — той замълча и смръщи вежди.

Поаро каза:

— Тази сутрин, мосю, в чакалнята на ce pauvre 4 4 Клетия (фр.)? — Б.пр. мосю Морли.

Лицето на Алистър Блънт се проясни. Той рече:

— Разбира се. Знаех си, че съм ви срещал някъде. — Той се обърна към Джап: — С какво мога да ви бъда полезен? Ужасно съжалявам за случилото се с клетия Морли.

— Изненадан ли сте, мистър Блънт?

— Много съм изненадан. Разбира се, аз знаех за него твърде малко, но ми се струва, че беше най-неподходящият за самоубийство човек.

— В добро състояние на здравето и духа ли бе той тази сутрин?

— Мисля, че да. — Алистър Блънт спря за миг, а после продължи с почти момчешка усмивка: — Право да си кажа, аз съм най-ужасният страхливец, що се отнася до ходене на зъболекар. И просто ненавиждам тези зверски бормашини, които забиват в мен. Затова наистина не съм забелязал нищо друго. И така, докато всичко свърши и станах да си вървя. Но трябва да призная, че тогава мистър Морли изглеждаше напълно естествен — бодър и зает с работата си.

— Често ли ходехте при него?

— Мисля, че това беше третото или четвъртото ми посещение. Никога не съм имал проблеми със зъбите си до миналата година. Предполагам, че е от възрастта.

Еркюл Поаро запита:

— Кой пръв ви препоръча мистър Морли?

Блънт събра веждите си в опит да се съсредоточи.

— Чакайте да си помисля… Заболя ме… и някой ми каза, че човекът, при който трябва да отида, е Морли, на улица Куин Шарлот… не, за нищо на света не мога да се сетя кой беше. Съжалявам.

Поаро каза:

— Бихте ли могъл да уведомите някой от нас ако случайно си спомните?

Алистър Блънт го погледна с любопитство и каза:

— Да… Разбира се. Но защо? Нима това е от някакво значение?

— Имам чувството, — отвърна Поаро, — че това може да се окаже от огромно значение.

Те вече слизаха по стълбите, когато пред къщата спря една кола. Беше спортен модел — една от онези коли, които принуждават човек да се гърчи, за да извади тялото си, част по част, изпод волана.

Младата жена, която правеше това в момента, изглеждаше сякаш се състои главно от ръце и крака. Тя успя най-сетне да се измъкне, когато двамата мъже завиха надолу по улицата.

Момичето се изправи на платното и се загледа след тях. После рязко и енергично извика: