Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Десет часа — Бети Хийт (това е едно момиченце на девет години). Единадесет — Абъркромби.

— Абъркромби! — промълви Поаро. — C’était ça! 2 2 Виж ти! (фр.)? — Б.пр. — Единадесет и половина — мистър Хауърд Рейкс. Дванадесет часа — мистър Барсе. Това са всички пациенти за тази сутрин. Разбира се, мистър Райли не е толкова натоварен колкото мистър Морли.

— Можете ли да ни разкажете нещо за тези пациенти на мистър Райли?

— Полковник Абъркромби е стар пациент и всичките деца на мисис Хийт посещават мистър Райли. Нищо не мога да ви кажа за мистър Рейкс или мистър Барнс, макар да ми се струва, че съм чувала имената им. Нали разбирате, понеже аз приемам всички телефонни обаждания…

Джап каза:

— Можем да попитаме лично мистър Райли. Бих искал да се видя с него колкото е възможно по-скоро.

Мис Невил излезе. Джап се обърна към Поаро.

— Всички те са стари пациенти на мистър Морли, освен Амбериотис . Смятам скоро да проведа един интересен разговор с мистър Амбериотис. Както се оказва, той е последният човек, който е видял Морли жив, и ние трябва да се уверим, че когато го е видял за последен път, Морли е бил жив.

Поаро бавно каза, клатейки глава:

— Предстои ви откриването на мотив.

— Зная. Това ще бъде наистина трудно. Но може би в Скотланд Ярд ще открием нещо за Амбериотис. — После рязко добави: — Твърде замислен сте, Поаро!

— Чудно ми е.

— Кое?

Поаро каза с тънка усмивка:

— Защо старши инспектор Джап?

— А?

— Попитах: защо старши инспектор Джап? Често ли изпращат служители от вашия ранг да разследват случаи на самоубийство?

— В интерес на истината, случих се наблизо по това време — бях в Лавенхамс, на улица Уигмор. Доста съвършен механизъм за измами си били изработили там. От службата ме откриха по телефона и ми казаха да намина насам.

— Но защо се обадиха на вас?

— Ами това… това е много просто. Заради Алистър Блънт. Щом като началникът разбрал, че той е бил тук тази сутрин, веднага се обадил в Скотланд Ярд. Мистър Блънт е един от хората в тази страна, за които трябва да се грижим.

— Искате да кажете, че има хора, които биха искали да го… отстранят?

— Сто на сто. Първо — червените, също и нашите приятели — неофашистите. Блънт и неговата групировка здраво стоят зад сегашното правителство. Той е солидната, консервативна финансова опора на страната. Ето защо при най-малкото съмнение за някакъв номер тук, тази сутрин, насочен срещу него, от горе поискаха щателно разследване.

Поаро кимна.

— За това, повече или по-малко, се досетих. И точно такова чувство имам — той изразително разпери ръце, — че може би е станала някаква… грешка. Истинската жертва е бил… е трябвало да бъде Алистър Блънт. Или може би това е само начало… начало на някаква операция? Усещам… — той подуши въздуха, — усещам мириса на големи пари в тази работа!

Джап каза:

— Май се впускате в догадки.

— Допускам, че клетият Морли е само пионка в голямата игра. Може би е знаел нещо, може би е казал нещо на Блънт, или са се опасявали, че може да му каже нещо.

Той спря, защото в стаята влезе Гладис Невил.

— Мистър Райли е зает с изваждане на зъб — рече тя. — Ще бъде свободен след около десет минути, ако нямате нищо против.

Джап каза, че няма и че може междувременно да проведе още един разговор с младия Алфред.

Алфред се разкъсваше между нервност, удоволствие и патологичния страх, че може да бъде обвинен за всичко, което се е случило! Той бе само от две седмици при мистър Морли, но през тези две седмици, последователно и методично, бе правил всичко погрешно. Постоянните обвинения бяха подкопали вярата му в самия себе си.

— Той като че ли беше малко по-раздразнителен от друг път — отговори на зададения му въпрос Алфред. — Не се сещам за нищо друго. Никога не бих си помислил, че ще се самоубива.

Поаро се намеси:

— Трябва да ни разкажеш — каза той — всичко, което си спомняш от тази сутрин. Ти си много важен свидетел и твоите наблюдения могат да ни окажат неоценима услуга.

Лицето на Алфред се наля с обилна червенина и гърдите му се издуха. Той вече бе дал на Джап кратък отчет за случилото се сутринта. Сега възнамеряваше да разшири разказа си. В него се промъкваше уютното усещане за значимост.

— Мога да ви разкажа всичко — рече той. — Вие само ме питайте.

— Да започнем с това дали тази сутрин се е случило нещо необичайно?

Алфред помисли една минута, а после отвърна, доста скръбно: