Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Възможно е, разбира се. Но е малко изсмукано от пръстите. Може да е бил просто някой, който е желаел да запази анонимност. Не забелязахте ли някого от другите пациенти тази сутрин?

Поаро промърмори:

— Забелязах един младеж в чакалнята, който имаше вид точно на убиец.

Джап уплашено рече:

— Какво?

Поаро се усмихна.

— Mon cher , това беше при моето пристигане. Бях нервен, капризен, с две думи — бях в лошо настроение. Всичко ми се виждаше злокобно — чакалнята, пациентите, дори килимът по стълбите! Всъщност мисля, че онзи младеж имаше силен зъбобол, това е всичко!

— Знам какво е — каза Джап. — Но все пак ще проверим вашия убиец. Ще проверим всички, за да разберем дали това е самоубийство или не. Мисля, че първо трябва да проведем още един разговор с мис Морли. Днес разменихме само няколко думи. Разбира се, ударът е тежък за нея, но тя не е от хората, които рухват лесно. Ще отидем при нея още сега.

Висока и неприветлива, мис Морли изслуша двамата мъже и отговори на въпросите им. След това подчерта:

— За мен е невероятно, абсолютно невероятно брат ми да се е самоубил!

Поаро каза:

— Нали разбирате какъв е другият вариант, мадмоазел?

— Искате да кажете — убийство — тя замълча. После бавно произнесе: — Прав сте, този вариант изглежда почти толкова невероятен, колкото и другият.

— Но не чак толкова?

— Не, защото, разбирате ли… в първия случай става дума за нещо, което знам , и то е душевното състояние на брат ми. Аз знам, че на душата му не тегнеше нищо… Знам , че нямаше причина, нямаше никаква причина, поради която той да посегне на живота си!

— Вие сте го видели тази сутрин, преди да започне работа?

— Да, на закуска.

— И той се държеше както обикновено. Не беше разтревожен от нищо?

— Беше разтревожен, но не по начина, който имате предвид. Той беше просто раздразнен!

— И каква беше причината?

— Предстоеше му натоварена сутрин, а помощничката му отсъстваше.

— Мис Невил ли?

— Да.

— Какво работеше тя?

— Водеше цялата му кореспонденция, разбира се, водеше дневника за посещенията и попълваше картоните. Освен това отговаряше за стерилизирането на инструментите, а по време на работа приготвяше пломбите и му ги подаваше.

— Отдавна ли е при него?

— От три години. Тя е ужасно съвестно момиче и ние двамата много я обичаме… обичахме.

Поаро рече:

— Брат ви ми каза, че са я извикали във връзка със заболяване на роднина.

— Да, получи се телеграма, че леля й е получила удар. Замина за Самърсет със сутрешния влак.

— И това подразни брат ви толкова силно?

— Д-д-а — в гласа на мис Морли прозвуча леко колебание. После тя трескаво продължи: — Вие… вие не бива да смятате, че брат ми е безсърдечен. Той просто си помисли… само за миг…

— Слушаме ви, мис Морли?

— Е, че може да е избягала от работа нарочно. О, моля, не ме разбирайте погрешно! Аз съм напълно убедена, че Гладис никога не би сторила подобно нещо. Казах го и на Хенри. Но работата е там, че тя дружи с един твърде неподходящ младеж… Хенри много се дразнеше от това и предположи, че този младеж може да я е накарал да си вземе свободен ден.

— Възможно ли е да е така?

— Не, сигурна съм, че не е. Гладис е много съвестно момиче.

— Но този младеж е способен да предложи подобно нещо?

Мис Морли презрително изсумтя.

— Твърде вероятно, според мен.

— С какво се занимава този млад човек? Как се казва той, между другото?

— Картър, Франк Картър. Той е, или поне беше, застрахователен агент, струва ми се. Загуби работата си преди няколко седмици и изглежда не може да си намери друга. Хенри казваше, и аз смея да го потвърдя, че той е пълен негодник. Всъщност Гладис му даде част от своите спестявания и това ужасно ядоса Хенри.

Джап остро каза:

— Брат ви правил ли е опити да я накара да прекъсне връзката си?

— Да, правил е, знам.

— Значи е напълно възможно този Франк Картър да има зъб на брат ви?

Гренадирката енергично отвърна:

— Ако допускате, че Франк Картър е убил Хенри, то това са глупости. Хенри говори пред момичето против младия Картър, но тя не се вслуша в думите му — влюбена е във Франк като последната глупачка.

— Можете ли да се сетите за някой друг, който е имал нещо против брат ви?

Мис Морли поклати глава.

— Добре ли се спогаждаха с неговия партньор, мистър Райли?

Мис Морли язвително отговори:

— Доколкото човек изобщо може да се спогажда добре с един ирландец!