Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Той натисна някакъв бутон и се чу бръмчене. Мистър Морли откачи машинката и с любовна нежност й постави накрайник.

— Дайте ми знак — каза той и започна ужасното дело.

Не бе нужно Поаро да чака това разрешение, за да вдига ръка, да примигва или дори да вика. Точно в необходимия момент мистър Морли спря машинката, даде команда: „Изплакнете устата!“, прибави малко тампони, избра нов накрайник и продължи. Машинката измъчваше не чрез болката, а чрез ужаса.

По-късно, когато мистър Морли приготвяше пломбата, разговорът бе подновен.

— Тази сутрин се налага да правя това сам, — обясни той. — Мис Невил замина. Спомняте ли си мис Невил?

Поаро кимна утвърдително, което си беше чиста лъжа.

— Замина в провинцията поради заболяване на роднина. И това се случи в напрегнат ден като днешния. Вече започнах да изоставам с графика. Пациентът преди вас закъсня, а това е ужасно досадно — обърква цялата сутрин. Освен това трябва да вместя една пациентка допълнително, защото имала болки. Винаги си оставям по четвърт час сутрин за подобни случаи. Но и без това напрежението е огромно.

Мистър Морли се взря в малката хаванка, в която стриваше материала, а после продължи изложението си.

— Ще ви кажа нещо от лични наблюдения, мосю Поаро. Големите хора, важните хора, те винаги идват навреме, не те карат да ги чакаш. Благородниците например — те са най-точни. И тези големци от Сити са същите. Ето, тази сутрин ще идва една много важна особа — Алистър Блънт.

Гласът на мистър Морли прозвуча триумфално при това име.

Лишен от дар слово поради памучните тампони и една стъклена тръбичка, която бълбукаше под езика му, Поаро произведе неопределен шум.

Алистър Блънт! Това бяха имената на деня. Не на дукове, не на графове, не на министър-председатели. Не, просто мистър Алистър Блънт. Човек, чието лице бе почти неизвестно на широката публика; човек, който фигурираше само в отделен дискретен параграф. Личност, която никак не се набиваше на очи.

Просто един тих, лишен от блясък англичанин, който оглавяваше най-голямата банкова фирма в Англия. Човек с огромно богатство. Човек, който казваше „да“ и „не“ на правителствата. Човек, който водеше спокоен, скромен живот, който никога не се появяваше пред публика и който не държеше речи. И все пак човек, в чиито ръце беше концентрирана огромна власт.

Докато мистър Морли натъпкваше пломбата, гласът му все още съдържаше нотки на благоговение:

— Винаги пристига абсолютно навреме. Често отпраща колата и върви пеш до офиса си. Приятен, тих, скромен човек. Играе голф и е влюбен в градината си. Не бихте и помислили, че може да си купи половин Европа. Същият е като вас или мен.

За миг у Поаро се надигна негодувание срещу това безцеремонно свързване на имената. Да, мистър Морли бе добър зъболекар, но в Лондон имаше и други добри зъболекари, докато Еркюл Поаро беше единствен.

— Плюйте, моля, — каза мистър Морли. — Той е нашият отговор и за Хитлер, и за Мусолини, и за всички останали — продължи той, прехвърляйки се на другия зъб. — Ние не сме по шума. Вижте колко са демократични кралят и кралицата ни. Разбира се, за французин като вас, привикнал с републиканските идеи…

— А не ъм фханухи… А ъм бехие.

— Тц, тц — тъжно каза мистър Морли. — Трябва добре да подсушим отвора. — И безпощадно насочи към него струята горещ въздух.

След това продължи:

— Не знаех, че сте белгиец. Много интересно. Винаги съм слушал, че крал Леополд е много изтънчен човек. Самият аз искрено вярвам в кралската традиция. Страхотна школа. Обърнете внимание само колко добре запомнят имена и лица. Всичко е въпрос на обучение… макар че, разбира се, някои хора имат вродени способности за подобни неща. Аз самият, например, не помня имена, но имам забележителна памет за лица. Примерно онзи ден имах един пациент, когото съм виждал преди. Името не ми говореше нищо, но веднага си казах: „Къде съм те срещал преди?“ Все още не мога да си спомня, но съм сигурен, че все някога ще се сетя. Изплюйте пак, моля.

След изплакването мистър Морли критично се вгледа в устата на своя пациент.

— Е, струва ми се, че всичко е наред. Сега затворете, съвсем леко. Добре ли е? Не усещате пломбата въобще? Отворете отново, моля. Да, изглежда съвсем добре.

Масичката си отиде на предишното място, столът се завъртя настрани.

Еркюл Поаро слезе от него и отново се превърна в свободен човек.

— Е, довиждане, мосю Поаро. Надявам се, не сте открили някакви престъпници в дома ми?