Агата Кристи - Среща със смъртта

Полковник Карбъри се ухили, седна на посочения му стол и само след минутка несъзнателно дръпна обратно връзката под лявото си ухо.

— Тук — продължи Поаро, като поразмести столовете — разполагаме семейство Бойнтън. А там ще сложим трите външни лица, който определено са заинтересовани от случая. Д-р Жерар, върху чиито показания се основава обвинението, мис Сара Кинг, която е двойно заинтересована и лично, и като лекар, направил оглед на тялото. Също и мистър Джефърсън Коуп, който е бил в най-близки отношения с Бойнтънови и затова несъмнено може да бъде посочен като заинтересована страна.

Той прекъсна обясненията си.

— Аха, ето, че идват.

Отвори вратата, за да влезе групата. Първи бяха Ленъкс Бойнтън и съпругата му. Следваха ги Реймънд и Карол. Джиневра пристъпваше сама, а на устните й блуждаеше лека усмивка. Накрая вървяха д-р Жерар и Сара Кинг. Мистър Джефърсън Коуп влезе с няколко минути закъснение и се извини.

След като и той зае мястото си, Поаро пристъпи напред.

— Дами и господа — обяви той, — това събиране е абсолютно неофициално. То е предизвикано от моето случайно пребиваване в Аман. Полковник Карбъри ми оказа честта да се консултира с мен…

Прекъснаха го. Репликата беше отправена от най-малко вероятното място. Ленъкс Бойнтън се обади заядливо:

— И защо? Защо по дяволите е трябвало да ви намесва в тази работа?

Поаро театрално махна с ръка.

— Мен ли? Мен често ме викат при случаи на внезапна смърт.

Ленъкс Бойнтън възрази:

— А лекарите викат ли ви винаги, когато се отнася за слабо сърце?

Поаро спокойно отвърна:

— Слабо сърце е доста свободен и ненаучен термин.

Полковник Карбъри пречисти гърлото си. Звукът беше внушителен. И тонът, с който заговори, звучеше официално:

— Най-добре е да се изясни напълно. Докладват ми за смъртен случай. Най-естествено събитие. Времето необикновено горещо, трудно поносимо пътуване за една възрастна жена с разклатено здраве. Дотук всичко съвсем ясно. Но идва при мен д-р Жерар и доброволно прави изявление…

Той въпросително погледна към Поаро, който му кимна.

— Д-р Жерар е много прочут лекар, със световна известност. Трябва да се има предвид всяко негово изявление. А ето какво сподели той. На сутринта след смъртта на мисис Бойнтън забелязал, че от чантата му липсва известно количество силно лекарство, което действа на сърцето. Предишния следобед пък открил, че му изчезнала и една спринцовка. През нощта му върнали спринцовката. И последното — върху китката на покойната имало белег като от убождане от инжекция.

Полковник Карбъри замълча, после додаде:

— При тези обстоятелства сметнах, че дълг на властите е да изяснят въпроса. Мосю Еркюл Поаро беше мой гост и много любезно предложи високоспециализираните си услуги. Дадох му всички пълномощия да прави, каквито пожелае разследвания. Сега сме се събрали тук да чуем доклада му по тази работа.

Последва тишина — такава гробна тишина, че както се казва и муха да бръмне, ще се чуе. Точно тогава в съседното помещение някой изпусна нещо като обувка. В притихналата стая то прозвуча като бомба.

Поаро бързо погледна към групичката от трима души от дясната си страна, после обърна поглед към притисналите се един до друг петима отляво — хора, в чиито очи се четеше уплаха. Поаро спокойно произнесе:

— Когато полковник Карбъри ми спомена за този въпрос, аз му дадох мнението си като експерт. Казах му, че може да не е възможно да се намерят доказателства, такива, каквито да приеме един дъх, но съвсем определено споделих с него моята увереност, че несъмнено мога да достигна до истината — просто чрез разпит на засегнатите страни. Защото, приятели, нека ви съобщя следното: при разследване, на едно престъпление трябва само да оставите виновния или виновните да говорят — в края на краищата те винаги ви казват това, което ви е необходимо! Той направи пауза.

— И така, в този случай вие, макар и да ме лъгахте, неволно ми казахте и истината.

Чу лека въздишка, изскърцване на стол от дясната си страна, но не отмести поглед. Продължаваше да наблюдава Бойнтънови.

— Първо анализирах възможността мисис Бойнтън да е починала от естествена смърт — и я отхвърлих. Липсващото лекарство, спринцовката и преди всичко отношението на роднините на покойната ме убедиха, че това предположение е неприемливо.

Не само че мисис Бойнтън е била убита хладнокръвно, но и всеки отделен член от семейството й е осъзнавал този факт! Изобщо семейство Бойнтън реагира като виновна страна.