Агата Кристи - Среща със смъртта

Но сега стигаме до факта, който пряко противоречи на това твърдение. В шест и половина един прислужник открил, че мисис Бойнтън е мъртва. Мис Кинг, която има медицинско образование, направила оглед на тялото. Тя категорично твърди, че макар и тогава да не била обърнала специално внимание кога е настъпила смъртта, най-сигурно и определено това е станало поне един час преди шест, а вероятно и доста по рано.

Виждате ли, тук имаме две противоречащи си твърдения. Като оставяме настрана възможността мис Кинг да е направила грешка…

Сара го прекъсна:

— Аз не правя грешки. Тоест, ако бях сгрешила, щях да си призная.

Гласът й беше ясен и твърд. Поаро учтиво и се поклони.

— Тогава остава само възможността един от двамата, да лъже — или мис Кинг, или мистър Бойнтън! Нека разгледаме съображенията, които биха накарали Реймънд Бойнтън да стори това. Да допуснем, че мис Кинг не е сгрешила и не лъже съзнателно. Каква, тогава е била последователността на събитията? Реймънд Бойнтън се връща в лагера, вижда майка си седнала пред отвора на пещерата, приближава се и установява, че е мъртва. Какво прави той? Вика ли за помощ? Известява ли незабавно лагера за това, което се е случило? Не, той изчаква една-две минути, после отминава към своята шатра и се присъединява към семейството си в голямата шатра, без да каже нищо. Подобно поведение е извънредно любопитно, нали?

Обади се Реймънд — тонът му беше нервен и рязък:

— Естествено, би било идиотско. Това би трябвало да ви покаже, че както заявих, майка ми е била жива и в добро състояние. Мис Кинг е била разтревожена и объркана и затова е сгрешила.

— Човек се пита — спокойно продължи Поаро — дали би съществувала възможна причина за подобно поведение. Пред лицето на фактите изглежда, че Реймънд Бойнтън не може да бъде виновен, тъй като единствения път през този следобед, когато ни е известно, че е приближил до мащехата си, тя вече е била мъртва от известно време. И следователно, предполагайки, че Реймънд Бойнтън е невинен, можем ли да обясним поведението му? Та аз твърдя, че ако го приемем за невинен, можем да сторим това! Защото си спомням онзи откъс от разговора, който дочух: „Нали разбираш, че тя трябва да бъде убита?“ Реймънд се връща от разходката и намира мащехата си мъртва. Тогава неговата гузна памет веднага си представя известна възможност. Планът е бил осъществен, но не от него, а от неговия съучастник. Съвсем просто — той подозира, че виновницата е сестра му, Карол Бойнтън.

— Това е лъжа — с тих, треперещ глас произнесе Реймънд.

Поаро продължи:

— Нека сега разгледаме възможността убийцата да бъде Карол Бойнтън. Какви доказателства съществуват срещу нея? Тя притежава същия крайно напрегнат темперамент — и също би могла да си представи подобно дело обвеяно с героизъм. Именно с нея е разговарял Реймънд. Бойнтън през онази нощ в Ерусалим. Карол Бойнтън се върнала в лагера в пет и десет. Според нейния собствен разказ тя се приближила до майка си и разговаряла с нея. Никой не я е видял в този момент. Лагерът бил празен — момчетата спели. Лейди Уестхолм, мис Пиърс и мистър Коуп изследвали пещери, от които лагерът не се виждал. Евентуалното действие на Карол Бойнтън е останало без свидетел. Времето може да съвпада доста точно. Тогава обвинението срещу Карол Бойнтън е напълно възможно.

Той спря. Карол беше вдигнала глава. Очите й тъжно и непоколебимо бяха устремени към неговите.

— Има още една подробност. На следващата сутрин, много рано, са видели Карол Бойнтън да хвърля нещо в потока. Имам основания да смятам, че това е било спринцовка.

— Как? — д-р Жерар погледна изненадано. — Но моята спринцовка ми бе върната. Да, да, сега е у мен.

Поаро енергично закима.

— Точно така. Тази втора спринцовка е много любопитна, много интересна. Дадоха ми да разбера, че тя е принадлежала на мис Кинг. Така ли е?

За част от секундата Сара не реагира. Карол бързо се обади:

— Спринцовката не беше на мис Кинг. Моя беше.

— Тогава признавате ли, че сте я захвърлили, мадмоазел?

Колебанието й трая само една секунда.

— Да, разбира се. Защо не?

— Карол! — беше Надин. Тя се наведе напред, а в широко отворените й очи се четеше отчаяние; — Карол… Ох, не разбирам…

Карол се извърна към нея. В погледа й се мярна нещо враждебно.

— Няма нищо за разбиране! Хвърлих една спринцовка. Изобщо не съм докосвала… отровата.

Прекъсна я гласът на Сара:

— Това, което ви е казала мис Пиърс, е съвсем вярно, мосю Поаро. Спринцовката беше моя.