Агата Кристи - Среща със смъртта

— Тогава защо е била открадната спринцовката?

— Могат да се дадат само две обяснения — или че д-р Жерар не е забелязал спринцовката и тя изобщо не е била крадена или че спринцовката е била взета, защото убиецът не е имал достъп до лекарството, с други думи, убиецът не е член на семейство Бойнтън. Тези два факта поразително свидетелстват, че престъплението е осъществено от външен човек.

Аз видях това, но казвам, че бях озадачен от силно изразените признаци на виновност, които проявяваше семейство Бойнтън. Възможно ли бе, въпреки съзнанието си за вина, Бойнтънови да се окажат невинни? Заех се да докажа — не вината, а невинността на тези хора!

Ето докъде сме стигнали. Убийството е било осъществено от външен човек, тоест от някой, който не е бил достатъчно близък с мисис Бойнтън, за да влезе в шатрата или да има достъп до шишенцето й с лекарство.

Той направи пауза.

— В тази стая има трима души, които формално не са членове на семейството, но имат определена връзка със случая.

— Мистър Коуп, когото най-напред ще обсъдим, от известно време е бил тясно свързан със семейство Бойнтън. Можем ли да открием подбуда и възможност за извършване на престъплението от негова страна. Видимо не. Смъртта на мисис Бойнтън му е подействала в обратна насока, понеже предизвикала осуетяването на известни надежди. Освен, ако подбудата на мистър Коуп не е била едва ли не фанатичното желание да облагодетелства други хора, ние не можем да намерим причина той да иска смъртта на мисис Бойнтън. Разбира се, освен ако има подбуда, относно която да сме в абсолютно неведение. Ние не знаем какви са били взаимоотношенията на мистър Коуп е Бойнтънови.

Мистър Коуп с достойнство заяви:

— Това ми изглежда малко изсмукано от пръстите, мосю Поаро. Сигурно си спомняте, че аз не съм имал абсолютно никаква възможност да извърша това дело и във всеки случай поддържам съвсем определени възгледи за светостта на човешкия живот.

— Вашето положение наистина изглежда безукорно — сериозно произнесе Поаро. — В едно художествено произведение по тази причина върху вас биха паднали най-големите подозрения.

Той се поразмърда на стола си.

— Сега стигаме до мис Кинг. Тя е имала известни подбуди, както и необходимите медицински познания, а е и жена решителна и с характер. Но тъй като е напуснала лагера заедно с другите преди три и половина и не се е завръщала до шест часа, изглежда трудно да се обясни откъде би могла да намери възможност за осъществяване на престъплението.

След това идва ред на д-р Жерар. Тук именно трябва да вземем предвид действителното време, когато е било извършено убийството. Според последните показания на мистър Ленъкс Бойнтън в четири и тридесет и пет майка му е била мъртва. Според лейди Уестхолм и мис Пиърс в четири и шестнадесет, когато тръгвали на разходка, тя била жива. Това оставя точно двадесет минути, за които нямаме сведения. И така, когато въпросните две дами се отдалечавали от лагера, д-р Жерар минал край тях на път към него. Никой не може да каже какви са били действията на д-р Жерар, когато достигнал до лагера, защото двете дами били с гръб. Те се отдалечавали. Следователно изглежда абсолютно възможно престъплението да е извършено от д-р Жерар. В качеството на лекар той лесно е можел да симулира външни симптоми на маларията. Бих казал, че съществува възможен мотив. Може би д-р Жерар е искал да спаси някоя известна личност, чийто разум е бил в опасност. Тази загуба, господа, вероятно е по-голяма от загубата на един живот и той е счел, че си струва да пожертва живота на една износена старица!

— Вашите идеи са невероятни! — обади се д-р Жерар.

Без да обръща внимание, Поаро продължи:

— Но ако е така, защо Жерар насочи вниманието ни към възможността от евентуално престъпление? Съвсем сигурно е, че ако не са били неговите показания пред полковник Карбъри, смъртта на мисис Бойнтън щеше да бъде отдадена на естествени обстоятелства. Именно д-р Жерар пръв посочи вероятността да е било извършено убийство. Това, приятели мои, не е логично!

— Така изглежда — изръмжа полковник Карбъри.

— Съществува още една възможност — продължи Поаро. — Мисис Ленъкс Бойнтън току-що много решително отрече вероятността виновникът да бъде по-младата й зълва. Възражението й се основаваше на следния факт: тя е знаела, че по онова време свекърва й е била мъртва. Но не забравяйте, Джиневра Бойнтън е била в лагера през целия следобед. И е имало един момент — моментът, когато лейди Уестхолм и мис Пиърс се отдалечавали от лагера, а д-р Жерар още не се бил завърнал…