Агата Кристи - Среща със смъртта

Той потрепера.

— Господи… ужасно беше… След това се запрепъвах надолу, влязох в голямата шатра. Предполагам, че е трябвало да повикам някого, но не бях в състояние. Само седнах и запрелиствах страниците — чаках…

Ленъкс замлъкна.

— Няма да повярвате на това, не можете. Защо не съм повикал някого? Защо не съм казал на Надин? Не знам.

Д-р Жерар се покашля.

— Вашите показания са абсолютно правдоподобни, мистър Бойнтън — каза той. — Вие бяхте в тежко нервно състояние. Два тежки шока, последвали бързо един след друг, биха били напълно достатъчни, за да ви приведат в описаното от вас състояние. Това е реакцията на Вайсенхалтер, най-ярък пример за нея е случаят с птицата, която се е блъснала с главата в прозореца. Дори и след като се съвземе, тя инстинктивно се въздържа от всякакви действия, по този начин си дава време, за да приспособи нервните си центрове, аз не се изразявам много добре на английски, но ето какво искам да кажа: Вие не сте могъл да действате по какъвто и да е друг начин. Всяко решително действие е било съвсем невъзможно за вас. Вие Сте преминал през състояние на умствена парализа.

Той се обърна към Поаро:

— Уверявам ви, приятелю, че е така!

— О, аз не се и съмнявам — отговори Поаро. — Имаше един малък факт, който вече бях отбелязъл — фактът, че мистър Бойнтън е върнал часовника на майка си на ръката й. Това предполага две обяснения — или е било прикритие за извършеното дело, или е било забелязано и изтълкувано погрешно от мисис Бойнтън. Тя се е завърнала само пет минути след съпруга си. Следователно трябва да е видяла това му действие. Когато се изкачила при свекърва си и я намерила мъртва с белег от инжекция на ръката, тя естествено заключила, че деянието е извършено от съпруга й, че с обявяването на решението си да го изостави е предизвикала у него реакция, различна от онази, на която се надявала. Накратко казано, Надин Бойнтън вярвала, че е подтикнала съпруга си да извърши убийство. Той погледна Надин.

— Това е така, мадам?

Тя наведе глава. После попита:

— Вие наистина ли сте ме подозирали, мосю Поаро?

— Смятах ви за една от възможностите, мадам.

Тя се наклони напред.

— А сега? Какво се е случило в действителност, мосю Поаро?

— Какво се е случило в действителност? — повтори Поаро.

Той протегна ръка, притегли един стол и седна. Сега държанието му беше дружелюбно, непринудено.

— Това е въпрос, нали? Защото дигитокеинът е бил взет, спринцовката липсвала, върху китката на мисис Бойнтън имало белег от инжекция.

— Вярно е, че след няколко дена окончателно ще знаем от аутопсията дали мисис Бойнтън е починала от свръхдоза дигиталис, или не. Но тогава може да бъде твърде късно. По-добре е да достигнем до истината още тази вечер, докато убиецът е тук на наше разположение.

Надин рязко вдигна глава.

— Искате да кажете, че все още вярвате, че някой от нас, тук в тази стая… — гласът й замря.

Поаро бавно кимаше на някаква своя мисъл.

— Истината, точно това обещах на полковник Карбъри. И така, след като разчистихме пътя си, ние пак се връщаме там, където бях аз преди няколко часа. Тогава съставих един списък от факти и се сблъсках е две крещящи противоречия.

Полковник Карбъри за пръв път се обади:

— Та ще ги чуем ли сега?

Поаро с достойнство заяви:

— Възнамерявам да ви ги кажа. Нека още веднъж разгледаме първите две точки от моя списък. „Мисис Бойнтън взимала микстура, съдържаща дигиталин“ и „На д-р Жерар изчезнала спринцовка“. Вземете тези два факта и ги съпоставете с това, с което аз незабавно се сблъсках, че Бойнтънови несъмнено реагираха като виновни. Следователно би изглеждало, че престъплението трябва да е извършил някой от семейството! И все пак споменатите от мен два факта абсолютно противоречаха на тази теория. Защото, нали разбирате, да се използва концентриран разтвор от дигиталис — това наистина е умна идея, тъй като мисис Бойнтън вече е взимала такова лекарство. Но какво би направил тогава някой от близките й? Ах, действително! Само едно разумно нещо е можел да стори. Да сложи отровата в шишенцето й с лекарството! Така несъмнено би действал всеки, всеки, който има капчица мозък в главата и достъп до лекарството!

Рано или късно мисис Бойнтън взима една доза и умира — и даже и да се открие в шишенцето дигиталинът, това може да се сметне за грешка на аптекаря, който го е приготвил. Без съмнение, нищо не може да се докаже.