Агата Кристи - Среща със смъртта

А! — извика Поаро, като пляскаше с ръце. — Но то се набива в очите! Тези думи, привидно казани на мис Кинг, изобщо не са били предназначени за нея! Те били отправени към някой друг, който е стоял зад мис Кинг.

Той направи пауза, като наблюдаваше израженията им.

— Да, набива се в очите! Казвам ви, в живота на мисис Бойнтън това е бил един психологически момент! Тя била разобличена пред самата нея от една интелигентна млада жена! Изпълнена с ярост и завладяна от смут, в този момент тя разпознала някого — едно лице от миналото — една жертва, която й падала право в ръцете!

Значи, връщаме се на външния човек! Сега вече става ясен смисълът на ненадейната приветливост на мисис Бойнтън през следобеда на нейната смърт. Тя е искала да се отърве от семейството си, защото — използвам един груб израз — е хвърлила въдицата на друга риба! Искала теренът да остане чист за разговор с нова жертва.

А сега, нека от тази гледна точка се върнем на събитията през въпросния следобед! Семейство Бойнтън заминават на разходка. Мисис Бойнтън седи пред пещерата си. Да разгледаме много внимателно показанията на лейди Уестхолм и мис Пиърс. Мис Пиърс е ненадеждна свидетелка, тя е ненабюдателна и много податлива на внушения. От друга страна, лейди Уестхолм е абсолютно точна във фактите, които съобщава и наблюдателна до най-малките подробности. Показанията на двете дами се покриват по отношение на един факт! Някакъв арабин от прислугата се приближава до мисис Бойнтън, по някакъв начин я разгневява и забързано се оттегля. Лейди Уестхолм определено заяви, че прислужникът най-напред влязъл в шатрата, заемана от Джиневра Бойнтън, но сигурно си спомняте, че шатрата на д-р Жерар е била непосредствено до тази на Джиневра. Възможно е арабинът да е влязъл в шатрата на д-р Жерар…

Полковник Карбъри се обади:

— Да не искате да кажете, че някой от моите бедуини е убил една старица, като я инжектирал? Невероятно!

— Почакайте, полковник Карбъри, още не съм свършил. Нека приемем, че арабинът може да е излязъл не от шатрата на Джиневра Бойнтън, а от тази на д-р Жерар. Какво следва? И двете дами твърдят, че не са могли да видят достатъчно ясно лицето му, за да го индентифицират и че не са чули какво е казал. Това е разбираемо. Разстоянието между голямата шатра и терасата е било около двеста ярда. Лейди Уестхолм във всяко друго отношение даде ясно описание на човека, като подробно обрисува дрипавите му панталони и небрежно навитите му кожени гетри.

Поаро се наведе напред.

— И това, приятели мои, наистина беше много странно. Защото, ако тя не е могла да види лицето му или да чуе думите му, не е можела да забележи и състоянието на панталоните и гетрите му. Не от двеста ярда!

Това беше грешка, разбирате ли! Тя ми подсказа една любопитна идея. Защо толкова да набляга на дрипавите панталони и небрежно навитите гетри? Дали защото панталоните не са били окъсани, а гетрите не са съществували? И лейди Уестхолм, и мис Пиърс видели човека — но от местата си те не са можели да се виждат една друга. За това говори фактът, че лейди Уестхолм отишла да види дали мис Пиърс е будна и я намерила да седи пред входа на шатрата си.

— Боже мой — произнесе полковник Карбъри и внезапно се изправи на стола си. — Да не искате да кажете…?

— Искам да кажа, че след като проверили точно какво прави мис Пиърс (единствената свидетелка, която имало вероятност да не спи), лейди Уестхолм се върнала в своята шатра, обула си панталоните за езда и ботуши и облякла сивокафяв жакет, от карираната си кърпа и гранче прежда си направила арабско покривало За глава и така облечена смело се качила в шатрата на д-р Жерар, разгледала чантичката му, избрала подходящо лекарство, взела спринцовката, напълнила я и решително се отправила към жертвата си.

Мисис Бойнтън по всяка вероятност е дремела. Лейди Уестхолм действала бързо. Тя я хванала за ръката и инжектирала течността. Мисис Бойнтън едва чуто извикала, помъчила се да се изправи, после се отпуснала на стола. „Арабинът“ бързо се отдалечил, демонстрирайки всички признаци на засрамен и сконфузен. Мисис Бойнтън размахала бастуна си, помъчила се да стане, а след това паднала обратно на стола.

След пет минути лейди Уестхолм отново отива при мис Пиърс и коментира сцената, която току-що била наблюдавала, като втълпила на другата собствената си версия. После двете тръгват на разходка, спират за малко под терасата и лейди Уестхолм извиква нещо към старата дама. Не получава отговор. Мисис Бойнтън е мъртва, но лейди Уестхолм отбелязва пред мис Пиърс: „Колко грубо от нейна страна само да ни изсумти така!“ Мис Пиърс възприема това внушение, често е чувала как мисис Бойнтън реагира на някоя забележка с изсумтяване и в случай на нужда тя съвсем искрено ще се закълне, че наистина го е чула. Лейди Уестхолм достатъчно често е заседавала в различни комисии с жени от типа на мис Пиърс, за да знае до каква степен могат да им повлияят нейната известност и властен характер. Единствената точка, в която се объркал планът й, е била връщането на спринцовката. Толкова бързото прибиране в лагера на д-р Жерар смутило проектите й. Тя се надявала, че той може да не е забелязъл отсъствието на спринцовката или да си е помислил, че не е догледал и я върнала на мястото й през нощта.