Агата Кристи - Среща със смъртта

Сара Кинг дълго и изпитателно изгледа Еркюл Поаро. Отбеляза яйцевидната глава, огромните мустаци, контешкия му вид и подозрително черната му коса. В погледа й се промъкна съмнение.

— Е, мадмоазел, доволна ли сте?

Сара срещна весело-ироничния му поглед и се изчерви.

— Моля? — неловко произнесе тя.

— Няма защо! Ако употребя един израз, който научих напоследък, вие ми скроихте шапката, нали?

Сара се поусмихна.

— Е, във всеки случай и вие можете да направите с мен същото.

— Положително. Не пропуснах да го сторя.

Тя го изгледа рязко. В тона му имаше нещо особено. Но Поаро самодоволно засукваше мустак и Сара за втори път си помисли:

„Този човек е… шарлатанин!“

Самоувереността й се възвърна, тя се поизправи и въпросително произнесе:

— Струва ми се, че не съвсем добре разбирам целта на тази беседа?

— Добрият д-р Жерар не ви ли обясни?

Сара се намръщи.

— Не разбирам д-р Жерар. Той сякаш мисли…

— „Има нещо гнило в Дания“ — процитира Поаро. — Виждате ли, че познавам вашия Шекспир?

На Сара не й беше до Шекспир.

— Та за какво е целият този шум? — настоятелно запита тя.

— Е, добре, на човек му се иска да се добере до истината в тази история, нали?

— За смъртта на мисис Бойнтън ли говорите?

— Да.

— Това не е ли много шум за нищо? Разбира се, вие сте специалист по тези въпроси, мосю Поаро. За вас е естествено…

Вместо нея изречението довърши Поаро.

— За мен е естествено да подозирам престъпление винаги, когато мога да си намеря извинение за това?

— Е, да… може би.

— Вие самата нямате ли никакви съмнения във връзка със смъртта на мисис Бойнтън?

Сара сви рамене.

— Действително, мосю Поаро, ако сте ходили в Петра, ще разберете, че пътуването беше доста изтощително за една стара жена с незадоволително състояние на сърцето.

— За вас въпросът изглежда абсолютно изяснен?

— Без съмнение. Не мога да проумея становището на д-р Жерар. Та той дори не разбра нищо. Лежеше повален от треска. Естествено, прекланям се пред по-големите му медицински познания, но в този случай той изобщо нямаше на какво да се позове. Предполагам, че ако искат, в Ерусалим могат да направят аутопсия, в случай че моето заключение не ги задоволява.

Поаро помълча, после каза:

— Има един факт, мис Кинг, който още не ви е известен. Д-р Жерар не го е споделил с вас.

— Какъв факт? — настойчиво запита Сара.

— От санитарната чанта на д-р Жерар липсва известно, количество лекарство, дигитоксин.

— А! — Сара бързо осъзна тази нова страна на въпроса. И също така бързо атакува единственото й слабо място.

— А д-р Жерар абсолютно сигурен ли е в това?

Поаро сви рамене.

— Както би трябвало да знаете, мадмоазел, един лекар обикновено е съвсем сигурен в твърденията си.

— Да, естествено. Това се подразбира. Но по онова време д-р Жерар беше болен от малария.

— Това несъмнено е вярно.

— Той има ли някаква представа кога може да е било взето?

— Наложило му се да използва чантичката си вечерта, когато пристигнал в Петра. Трябвал му фенацетин, защото имал силно главоболие. Когато на другата сутрин върнал фенацетина и затворил чантичката, почти с абсолютна сигурност твърди, че всичките му лекарства са били непокътнати.

— Почти… — повтори Сара.

Поаро сви рамене.

— Да, съществува съмнение! Съмнението, което вероятно би изпитал всеки честен човек.

Сара кнмна.

— Да, знам. Винаги сме недоверчиви към тези, които са прекалено сигурни. Но все пак, мосю Поаро, фактите са съвсем незначителни. Струва ми се… — тя спря. Вместо нея изречението довърши Поаро.

— Струва ви се, че едно разследване от моя страна е излишно?

Сара го погледна право в очите.

— Откровено казано, да. Сигурен ли сте, мосю Поаро, че това тук не е развлечение за сметка на чуждото нещастие?

Поаро се усмихна.

— Частният живот на едно семейство, разстроен и объркан — и Еркюл Поаро може да се позабавлява, като си поиграе на разследване?

— Не исках да ви засегна — но все пак, не е ли нещо от този род?

— Тогава вие, мадмоазел, сте на страната на семейство Бойнтън?

— Смятам, че да. Много са страдали. Те… те не трябваше повече да търпят.

— А маман е била неприятна, тиранична, противна — определено не заслужавала да живее. И още?

— Щом поставяте въпроса така… — Сара спря, изчерви се и продължи: — Съгласна съм, че това не бива да се взима предвид.

— И все пак се взима! Тоест, вие го взимате, мадмоазел! Аз — не! За мен е все едно. Жертвата може да бъде светец божи или обратното — безчестен изверг. Това мен не ме трогва. Фактът е неизменен. Отнет живот! Винаги съм казвал — не одобрявам убийството.