Агата Кристи - Среща със смъртта

— Така е.

Полковник Карбъри се изкашля:

Може ли да взема думата за малко? Онова негово изречение, дето сте го чули: „Нали разбираш, че тя трябва да бъде убита?“ То трябва да е било казано на някого.

— Добра мисъл — каза Поаро. — Не съм забравил това. Да, на кого е говорел Реймънд Бойнтън? Несъмнено на член от неговото семейство. Но кой по-точно? Можете ли, докторе, да ни кажете нещичко за душевното състояние на другите членове от семейството? Жерар с готовност отвърна:

— Бих казал, че Карол Бойнтън беше в много близко състояние до това на Реймънд — протест, съпроводен с остра нервна възбуда, но в нейния случай неусложнен от сексуален фактор. Ленъкс Бойнтън беше преминал фазата на протеста. Той бе потънал в апатия. Смятам, че за него е било трудно да се концентрира. Той е реагирал на заобикалящата го действителност, като все повече и повече се затварял в себе си. Ленъкс определено е интроверт.

— А съпругата му?

— Макар и уморена и нещастна, съпругата му не показваше признаци на душевен конфликт. Предполагам, че се е колебаела на ръба на едно решение.

— А именно?

— Дали да напусне съпруга си.

И той цитира разговора си с Джефърсън Коуп. Поаро кимна в знак на разбиране.

— А какво ще кажете за по-младата девойка, името й е Джиневра, нали!

Лицето на французина потъмня. Той поясни:

— Бих казал, че тя е в извънредно опасно психическо състояние. Вече е започнала да проявява симптоми на шизофрения. Тъй като не е в състояние да понася тежестите на живота си, тя търси спасение в царството на фантазиите. Джиневра страда от мания за преследване, тоест, претендира, че е царствена личност в опасност, заобиколена от врагове — обичайната картина.

— И това е… фатално?

— Много. Често прераства в мания за убийство. Болният убива не от страст към убийство, а в самозащита. Той или тя убиват, за да не бъдат убити. От тяхна гледна точка това е във висша степен разумно.

— Значи смятате за възможно Джиневра Бойнтън да е убила майка си?

— Да. Но се съмнявам дали е имала познанията или изобретателността да го извърши по този начин. При нейния вид мания хитростта обикновено е много проста и очевидна. Почти съм сигурен, че тя би избрала по-драматичен метод.

— Но и тя е един от възможните убийци? — настояваше Поаро.

— Да — призна Жерар.

— А после, след като е било извършено престъплението? Мислите ли, че останалите членове на семейството знаят кой го е извършил?

— Знаят! — неочаквано се намеси полковник Карбъри. — Никога не съм срещал тайфа, дето по-явно да крият нещо от тези тук! Вижда се, че нещо премълчават.

— Ще ги накараме да ни кажат какво е то — отбеляза Поаро.

— Насила? — вметна полковник Карбъри.

— Не — поклати глава Поаро. — Просто в обикновен разговор. Знаете ли, общо взето хората казват истината. Защото е по-лесно! Защото изисква по-малко напрягане на въображението! Човек може да каже една, две, три, дори четири лъжи — но не е възможно постоянно да лъже. И така истината излиза наяве.

— Има нещичко в това — съгласи се Карбъри, После без увъртания добави.

— Вие ще говорите с тях, нали така? Значи, готов сте да се заемете?

Поаро наведе глава в знак на съгласие.

— Нека бъдем съвсем наясно по един въпрос. Това, което искате и аз се наемам да изясня, е истината. Но забележете, дори и когато сме разкрили истината, може да нямаме доказателство. Тоест, доказателство, което би приел един съд. Схващате ли мисълта ми?

— Напълно — каза Карбъри. — Вие ми представяте задоволителна картина какво действително се е случило. А после си остава моя работа да реша дали мога да действам, или не — като имам предвид международната страна на въпроса. Във всеки случай всичко ще бъде изяснено — никаква бъркотия. Не обичам бъркотиите.

Поаро се усмихна.

— И още нещо — добави Карбъри, — Не мога да ви дам много време. Нямам възможност безкрайно да задържам тук тези хора.

Поаро спокойно заяви:

— Можете да ги задържите двадесет и четири часа. До утре вечер ще имате истината.

Полковник Карбъри го зяпна:

— Не сте ли доста самоуверен?

— Познавам собствените си способности — тихо каза Поаро.

На полковник Карбъри му стана неудобно от този несвойствен за британците манталитет, затова отмести поглед и прокара пръсти през раздърпаните си мустаци.

— Добре — промърмори той, — ваша си работа.

— Ако успеете, приятелю, вие наистина сте феноменален — каза д-р Жерар.