Агата Кристи - Среща със смъртта

Поаро се усмихна. Той се облегна на стола; доволен от отговора, който толкова търпеливо беше измъквал. Полковник Карбъри произнесе безстрастно:

— Не му харесва убийството. Много правилно! И на мен не.

Надигна се и си наля силно уиски със сода. Чашите на гостите му бяха още пълни.

— А сега — върна се на въпроса той — хайде да погледнем нещата както са си. Може ли да се направи нещо? Не ни харесва — ясно! Но трябва да го преглътнем! Няма смисъл да вдигаме врява, ако не можем да изпълним това, което трябва.

Жерар се наклони напред.

— Какво е вашето професионално мнение, мосю Поаро? Вие сте специалистът.

Поаро се нуждаеше от малко време, за да обмисли отговора си. Той методично подреди няколко пепелника и направи купчинка от изгорели кибритени клечки. После каза:

— Вие, полковник Карбъри, желаете да разберете кой е убил мисис Бойнтън, нали? (Тоест, ако наистина е убита, а не умряла от естествена смърт.) Точно кога и как е била убита — всъщност цялата истина по въпроса?

— Тъкмо това бих искал да разбера — тонът на полковник Карбъри беше равнодушен.

Еркюл Поаро бавно изрече:

— Не виждам причина да не го разберете!

Д-р Жрар го изгледа недоверчиво. Полковник Карбъри прояви слаб интерес.

— Ами — каза той. — Значи не виждате причина, а? Интересно. Как смятате да се захванете с това?

— Чрез методично пресяване на фактите, посредством комплекс от разсъждения.

— Става — съгласи се полковник Карбъри.

— И чрез изучаване на психологическите вероятности.

— Тъкмо работа за д-р Жерар — заяви Карбъри. — А след това, след като пресеете фактите и поразсъждавате, и се поровите из психологията — фокус-бокус! — мислите, че ще можете да измъкнете зайчето от шапката?

— Бих бил крайно изненадан, ако не бъда в състояние да го сторя — спокойно изрече Поаро.

Полковник Карбъри застана неподвижно с чаша в ръката и го загледа втренчено. Само за миг погледът му престана да блуждае — сега той премерваше и оценяваше.

Полковникът изсумтя и сложи чашата си на масата.

— Какво ще кажете за това, д-р Жерар?

— Признавам си, че гледам скептично на един евентуален успех… Да, знам, че мосю Поаро има големи способности.

— Аз притежавам талант, да — произнесе нисичкият човек и се усмихна скромно.

Полковник Карбъри извърна глава и се покашля. Поаро поде:

Най-напред трябва да се установи дали това е колективно убийство — предначертано и изпълнено от семейство Бойнтън като цяло, или е дело само на един от тях. Във втория случай, кой член на семейството е най-вероятният извършител.

Д-р Жерар рече:

— Имате фактите. Мисля, че първо трябва да се вземе под внимание Реймънд Бойнтън.

— Съгласен съм — отбеляза Поаро. — Фразата, която дочух, както и-противоречието между неговите показания и тези на младата лекарка, определено го поставят на първо място сред заподозрените.

— Реймънд последен е видял мисис Бойнтън жива. Самият той го твърди. Сара Кинг опровергава това. Кажете ми, д-р Жерар, има ли тук… е… знаете какво имам предвид… малко, така да се каже, противоречие?

Французинът кимна утвърдително.

— Определено да.

— Аха! Тя, тази млада дама, не е ли една брюнетка с опъната назад коса… ей-така… с големи лешникови очи и много решителна на вид?

Д-р Жерар изглеждаше доста изненадан.

— Да, описанието е много добро.

— Мисля, че съм я виждал в хотел „Соломон“. Говореше нещо на Реймънд Бойнтън, а след това той замръзна на място — замечтан — като запречваше изхода на асансьора. Три пъти трябваше да кажа пардон, докато най-сетне ме чу и се отмести.

Няколко минути Поаро остана замислен. После каза:

— И така, като начало, ще приемем медицинските заключения на мис Сара Кинг с известна резерва. Тя е заинтересована страна — направи пауза, после продължи: — Кажете ми, д-р Жерар, смятате ли Реймънд Бойнтън за човек с такъв темперамент, че да е способен лесно да извърши убийство?

Жерар бавно каза:

— Имате предвид съзнателно, преднамерено убийство? Да, смятам, че е възможно — но само в състояние на крайно емоционално напрежение.

— Това условие е било налице?

— Определено. Пътешествието в чужбина несъмнено е засилило нервното и умствено напрежение, в което са живели тези хора. Контрастът между собствения им живот и живота на другите е станал по-очебиен. А в случая с Реймънд Бойнтън…

— Да?

— Е имало допълнително усложнение поради силното му увлечение по Сара Кинг.

— Това би му дало още един мотив? И допълнителна подбуда?