Агата Кристи - Среща със смъртта

И отново Поаро майсторски успя да вмъкне нещо.

— Както казах, бях настроена за една следобедна почивка. Мис Пиърс беше на същото мнение.

— О, да — въздъхна мис Пиърс. — След сутрешния поход аз бях ужасно изморена. Толкова опасно изкачване, — и макар и интересно, извънредно изтощително. Опасявам се, че съвсем не съм толкова силна, колкото лейди Уестхолм.

— Както и всичко друго — заяви лейди Уестхолм — умората може да се преодолее. Аз смятам за много важно никога да не отстъпвам пред потребностите на тялото си.

Поаро каза:

— Значи следобед и двете сте отишли в шатрите си?

— Да.

— По това време мисис Бойнтън е седяла пред входа на своята пещера?

— Нейната снаха я настани и след това си отиде.

— И двете ли можехте да я виждате?

— О, да — отвърна мис Пиърс. — Нали разбирате, тя беше отсреща — само че, естествено, малко по-нататък и по-нагоре.

Лейди Уестхолм уточни това изявление.

— Входовете на пещерите излизаха на една тераса в скалите. Под нея имаше няколко шатри. Следваше едно поточе, а от другата му страна бяха голямата шатра и още няколко по-малки. Ние с мис Пиърс бяхме настанени до голямата шатра. Мис Пиърс беше от дясната й страна, а аз — от лявата. Входовете на нашите шатри, гледаха към терасата, но естествено, имаше известно разстояние.

— Доколкото разбирам, близо двеста ярда?

— Възможно е.

— Тук имам един план, съставен с помощта на драгомана Махмуд.

Лейди Уестхолм отбеляза, че в такъв случай планът вероятно е погрешен.

— Този човек е възмутително неточен. Сверявах неговите твърдения с моя Бедекер. На няколко пъти сведенията му бяха определено подвеждащи.

— Според моя план — каза Поаро — пещерата, до тази на мисис Бойнтън е заемал нейният син, Ленъкс, със съпругата си. Реймънд, Карол и Джиневра Бойнтън били настанени в шатри под тях, но малко вдясно. — в действителност, почти срещу голямата шатра. Отдясно на Джиневра Бойнтън е била шатрата на д-р Жерар, а до нея — тази на мис Кинг. От другата страна на потока, вляво от голямата шатра, са били вашата и на мистър Коуп. Както споменахте, тази на мис Пиърс е била вдясно от голямата. Така ли е?

Лейди Уестхолм с неохота прие, че според нейните сведения било така.

— Благодаря ви. Дотук е абсолютно ясно. Моля продължете, лейди Уестхолм.

Лейди Уестхолм му отправи благосклонна усмивка и продължи:

— В около четири без петнадесет аз отидох до шатрата на мис Пиърс, за да видя още ли е будна и дали й се иска да се поразходим. Тя седеше на входа на шатрата си и четеше. Споразумяхме се да потеглим след около половин час, когато слънцето няма да грее толкова силно. Аз се върнах в моята шатра и почетох около двайсет и пет минути. После отидох при мис Пиърс. Тя беше готова и двете потеглихме. Изглеждаше, че всички в лагера са заспали — наоколо не се виждаше жива душа, а като забелязах, че мисис Бойнтън седи горе сама, предложих на мис Пиърс да я попитаме дали иска нещо, преди да потеглим.

— Да, наистина. Реших, че това е проява на изключително внимание от ваша страна — промълви мис Пиърс.

— Считах го за свой дълг — с огромно задоволство заяви лейди Уестхолм.

— А пък тя да се държи толкова грубо! — възкликна мис Пиърс.

Поаро погледна въпросително.

— Пътечката ни минаваше точно под терасата — обясни лейди Уестхолм — и аз извиках на мисис Бойнтън, че отиваме да се поразходим, затова я питам има ли нещо, с което да можем да й услужим, преди да тръгнем. Знаете ли, мосю Поаро, едничкият отговор, който ни даде, беше едно изсумтяване! Изсумтяване! Само ни погледна, сякаш бяхме някаква измет!

— Много срамно беше! — обади се мис Пиърс и кръвта нахлу в лицето й.

— Трябва да си призная — каза лейди Уестхолм, като леко се изчерви, — че тогава направих една малко сурова забележка.

— Смятам, че бяхте абсолютно права — каза мис Пиърс. — Абсолютно… при тези обстоятелства.

— И каква беше тази забележка? — запита Поаро.

— Казах на мис Пиърс, че може би мисис Бойнтън е пияна. Наистина държанието й беше прекалено странно. През цялото време беше такова. Смятах, че е възможно това да се обясни с пристрастие към алкохола. Злините на алкохолизма, както много добре ми е известно…

Поаро изкусно отклони разговора от проблема за алкохолизма.

— Беше ли много особено държанието й специално през този ден? Например, на обед?

— Не — каза лейди Уестхолм, след като поразмисли. — Не, тогава бих казала, че държанието й е доста нормално — тоест, за подобен род американки — снизходително добави тя.