Агата Кристи - Среща със смъртта

Тази дума тя произнесе повече като подсказване, отколкото като факт.

— Всички те излязоха с мис Кинг — каза лейди Уестхолм. — Ние с мис Пиърс благоразумно си останахме на местата.

При това изявление в очите на мис Пиърс се появи малко замислено изражение.

— Аз ненавиждам просташкото любопитство! — продължи лейди Уестхолм.

Замисленото изражение стана по-очебийно. Явно беше, че на мис Пиърс също се е налагало да ненавижда просташкото любопитство!

— По-късно — приключи лейди Уестхолм — се върнаха драгоманът и мис Кинг. Предложих за четирима ни незабавно да се сервира вечерята, така че да може Бойнтънови да се нахранят по-късно, без да ги смущава присъствието на странични хора. Предложението ми беше прието и веднага след вечеря аз се оттеглих в шатрата си. Мис Кинг и мис Пиърс сториха същото. Струва ми се, че мистър Коуп остана в голямата шатра, тъй като е приятел на семейството и е смятал, че може да бъде от помощ. Това е всичко което анам, мосю Поаро.

— Когато мис Кинг съобщи новината, всички Бойнтънови ли излязоха заедно с нея от шатрата?

— Да… не, сега, когато споменавате за това, ми се струва, че червенокосата девойка остана. Може би вие ще си спомните, мис Пиърс?

— Да, мисля… съвсем сигурна съм, че остана.

Поаро запита:

— Какво правеше тя?

Лейди Уестхолм впери в него поглед.

— Какво е правела ли, мосю Поаро? Доколкото мога да си спомня, нищо не правеше.

— Искам да кажа — шиеше ли, или четеше… изглеждаше ли разтревожена, каза ли нещо?

— Да, всъщност… — лейди Уестхолм се намръщи — Тя… доколкото си спомням, просто си седеше.

— Чупеше си пръстите — внезапно се обади мис Пиърс. — Спомням си, че забелязах това. Бедното създание, помислих си аз, това показва какво изпитва! Не че по лицето й се четеше нещо, нали разбирате — само си въртеше и кършеше ръцете.

— Веднъж — словоохотливо продължи мис Пиърс — си спомням, че по този начин скъсах банкнота от една лира — без да се замислям какво правя. „Да хвана ли първия влак и да отида при нея? — колебаех се аз (става въпрос за една сестра на баба ми, която внезапно се разболяла). — Или да не ходя?“ И не можех да реша какво да сторя, а като погледнах надолу, вместо телеграмата съм късала на малки парченца една лира — цяла целеничка лира!

Мис Пиърс направи драматична пауза. Тъй като не одобряваше съвсем този внезапен опит от страна на своята поклонничка да излезе на авансцената, лейди Уестхолм студено произнесе:

— Има ли нещо друго, мосю Поаро?

Поаро трепна, сякаш излизаше от унес.

— Нищо, нищо… вие бяхте извънредно ясна… извънредно категорична.

— Аз притежавам отлична памет — със задоволство обяви лейди Уестхолм.

— Една малка последна молба, лейди Уестхолм, — каза Поаро. — Моля ви, останете на мястото си, без да се оглеждате. Сега бихте ли била така любезна да опишете точно с какво е облечена днес мис Пиърс — тоест ако не възразява мис Пиърс.

— О, не! Съвсем не! — изцвърча мис Пиърс.

— Наистина, мосю Поаро, каква е целта…

— Моля, бъдете така любезна да сторите, каквото ви помолих, мадам.

Лейди Уестхолм сви рамене, после доста неохотно произнесе:

— Мис Пиърс е с памучна рокля на бели и кафяви райета, а върху нея е сложила судански колан от червна, синя и бежова кожа. Обута е с бежови копринени чорапи и лъснати кафяви обувки с каишка. На левия й чорап се е пуснала бримка. На врата си има една огърлица от корналин и друга от яркосини мъниста — а също и брошка с перлена пеперуда. На средния пръст на дясната ръка има фалшив пръстен, имитиращ скарабей. На главата си е сложила двоен тюрбан от розов н кафяв филц.

Тя направи пауза, изразяваща невъзмутима компетентност. След това с леден тон запита:

— Има ли още нещо?

Поаро поривисто разтвори ръце.

— Приемете цялото ми възхищение, мадам. Вашата наблюдателност е от най-висока класа.

— Подробностите рядко ми убягват.

Лейди Уестхолм се изправи, леко кимна с глава и напусна стаята. Мис Пиърс я последва, унило загледана в левия си крак, но Поаро се обади:

— Моля за минутка, мадмоазел?

— Да? — мис Пиърс вдигна поглед с леко неспокойно изражение.

Поаро поверително се наклони напред.

— Виждате ли букета от диви цветя тук на масата?

— Да — каза мис Пиърс, вперила в него поглед.

— А забелязахте ли, че когато най-напред влязохте в стаята, аз кихнах един-два пъти?

— Така ли?

— Забелязахте ли дали миришех тези цветя?

— Е… наистина… не… не съм сигурна.