Луиза Пенни: Дългият път към дома

Хубавото в този план било, че Вашон можел да се самозаблуждава, че не върши нищо нередно. Но ако Гамаш предположеше — само ако предположеше — че не е било самозаблуда?

Бившият главен инспектор покри устата си с длан и разтри брадичка, докато се взираше в трупа на Себастиан Норман.

Извади смартфона си и бързо раздвижи пръсти по екрана, за да се появи отново онази картина. Изкривеното и налудничаво лице го гледаше с яростно изражение. Предизвикваше го.

Питър надникна в екрана.

— Помня го. В годишника беше. Професор Норман го нарисува. Тогава предполагахме, че е автопортрет.

Художникът бе обзет от противоречиви чувства — отвращение и благоговение. Погледна към трупа в леглото.

— Но това не е той.

— Не е — съгласи се Гамаш, — Маси е. Професор Норман е разбрал още тогава, че под маската се крие другото лице на колегата му.

Гамаш се взря още по-съсредоточено. Проницателният му поглед изучаваше очертанията на лицето, формата на очите, волевата брадичка и изпъкналите скули. Гледаше отвъд изражението, за да види човека.

— Ох! — въздъхна тогава. — О, не!

Гамаш познаваше това лице. Не със същото изражение, но все пак беше виждал този човек.

Спомни си го от пристанището, малко след като бяха слезли от кораба. Старият прошарен рибар с широкополата шапка и дебелото протрито палто.

Не наблюдаваше кораба, а го чакаше.

Мъжът, който го предупреди, че е по-добре да си отиде.

Ако тогава Клара и Мирна се бяха обърнали, ако се бяха приближили, може би щяха да го разпознаят. Но те бяха останали на известно разстояние.

Не Вашон се опитваше да натъкми всичко така, че да изглежда като убийство и самоубийство. А Маси. Ако откриеха друго тяло, то щеше да е на Люк Вашон.

А дотогава Маси отдавна щеше да е заминал. Може би щяха да предположат, че е удавен. Поредната жертва на Вашон. Но всъщност щеше да е в безопасност на борда на кораба.

— По дяволите!

Гамаш бързо пъхна смартфона в джоба си. Погледна ръчния си часовник. Не бе чул сирената на Loup de Меr Възможно бе корабът все още да е на пристанището.

— Питър…

Бившият детектив се обърна към другия мъж и понечи да му нареди да стои в къщичката, докато той самият изтича до Табакен, за да спре отплаването на кораба. Да намери рибаря. Да каже на Бовоар да прекрати издирването на Вашон и да се заеме да търси професор Маси.

Но думите замряха, когато зърна изражението на Питър и проследи погледа му.

До вратата.

Там беше Клара Мороу. С нож, опрян в гърлото й.

Зад нея стоеше Маси, запъхтян.

Притискаше Клара към гърдите си. Държеше в ръка огромен нож. Ловен нож. Гамаш знаеше, че такива ножове се използват за изкормване на елени. Достатъчно остър бе, за да прерязва с лекота сухожилия и кости. И гърла. Именно за гърло бе използван предишната вечер.

Арман Гамаш вдигна ръце така, че Маси да ги вижда добре. Питър веднага последва примера му. Беше съвсем пребледнял и Гамаш си помисли, че може да загуби съзнание.

— Клара — продума Питър, но съпругата му не можеше да говори. Ножът бе опрян в шията й под ръба на долната челюст. Готов да среже кожата.

Питър погледна към Маси.

— Професоре. Моля ви. Недейте.

Но Маси бе вперил очи в Гамаш.

— Съжалявам, че сте тук — рече старецът, след като успя да си поеме дъх. — Видях помощника ви в Табакен. Разпитваше за Люк. Търсеше го. Дори попита и мен дали съм го виждал. Виждал съм го, разбира се. Предположих, че вие също ще обикаляте наоколо и ще търсите.

— Вашон не е знаел какво правите, нали? — поинтересува се Гамаш.

Пристъпи леко вдясно, за да се отдръпне по-далеч от леглото. Вече само няколко крачки го деляха от Маси.

Но Гамаш добре знаеше, че докато прекоси това макар и кратко разстояние, Клара вече ще е мъртва или ще умира. Надяваше се, че и Питър е наясно. Маси бе възрастен, но все още пълен с енергия. А на острия нож не му трябваше много да пререже плътта.

— Не знаеше, разбира се. Защо бих му казал, че платната, които разнася напред-назад, са целите в азбест? Как мислите, дали щеше да ми съдейства, ако знаеше? — Маси хвърли бърз поглед към леглото. — Люк изпълни предназначението си. Оставаше едно последно нещо, което да свърши за мен.

— Да поеме вината — каза Гамаш.

С периферното си зрение виждаше фигурата на Питър. Вкаменена.

Изваяна от камък. И самозаблуда.

Клара гледаше право напред. Към Питър.

А Питър гледаше нея.

Маси пък се бе втренчил в Гамаш.

— Да. Планът ми почти успя. Пристигнах тук, за да призная отговорността си за нещо, което вече беше очевидно. Поръсвал бях платната с азбест. Покрай старческата слабост и мислите за предстоящата ми среща със Създателя бях обзет от вина и съжаление. Ето защо бях дошъл да помоля Себастиан за прошка. А после да се предам. Но моят съучастник Вашон не можел да допусне такова нещо. Не искал да се разбере, че е замесен. Затова убил Себастиан, а после и мен. Планът проработи. Вашият човек търсеше Вашон, за да го арестува. По обвинение в убийство.