Луиза Пенни: Дългият път към дома

Жан Ги отговори без колебание:

— Носталгия.

Питър кимна.

— За мен бяха нещо като прозорец към Трите бора. Към Клара и живота, който имах. И загубих. Отначало ми навяваха невероятна тъга. Но после колкото по-дълго ги гледах, толкова повече ме успокояваха. Даряваха ме с някакво кротко щастие. С надежда.

— Устните — рече Гамаш.

Питър се обърна към него и се усмихна.

— Да, тогава нарисувах устните.

— Как разбра, че Ноу Ман е тук? — попита Бовоар.

— Люк Вашон ми каза. Все още поддържаше връзка с професор Норман.

— Бил е член на художническата колония, основана от професор Норман — отбеляза Бовоар.

Питър кимна.

— Въпреки че „основана“ не е съвсем удачна дума. По-скоро се е събрала някак спонтанно около него. Привличал хората. Защото изглеждал така, сякаш знае.

— Какво? — поинтересува се Бовоар.

— Че съществува десета муза. И знаел как да я намери — отвърна Питър. После внезапно се разсмя. Подигравателен, неприятен смях.

— Мислиш ли, че това са глупости? — попита Бовоар.

— Мисля, че не е било необходимо да бия целия този път, за да я намеря — рече Питър. — Била е до мен през цялото време. В леглото ми. На стола в градината. В съседното ателие. На масата до мен. Дойдох дотук, за да намеря онова, което вече имах.

— Дошъл си, за да се изправиш лице в лице с професор Норман — напомни му Гамаш.

— Вярно е. Когато пристигнах, веднага разбрах, че Норман е много болен. Това беше преди около два месеца. Умираше и беше самотен.

С тези думи Питър направи крачка напред и пристъпи през прага.

— Каза ли му всичко, което мислеше за него? — попита Бовоар.

— Не. Тук цареше хаос. Казах си, че първо ще почистя. После щях да му дам да се разбере. Обаче тогава осъзнах, че от известно време не е ял нищо, затова купих малко продукти и сготвих. Не съм кой знае какъв готвач, направих просто бъркани яйца и препечени филийки. Леко и питателно.

— А след това каза ли му? — попита Бовоар.

— Не. Дрехите и чаршафите му бяха мръсни. Занесох ги в обществената пералня в Табакен и ги изпрах.

Бовоар спря да задава въпроси, само слушаше.

— Дрехите и завивките му вече бяха чисти — разказваше Питър, — но не беше взимал душ или вана дни наред. Твърде слаб беше. — Питър спря и си пое дълбоко дъх. — Затова го изкъпах. Напълних ваната и добавих розова вода, лавандула и малко екстракт от лилия. Каквото можах да намеря. — Питър се усмихна. — Може да съм попрекалил. — Сведе поглед към мъжа в леглото. — Вдигнах го и го пренесох до ваната. Измих го. Ухаеше като градината ни в Трите бора.

Питър вече бе влязъл в стаята, стоеше край леглото и гледаше мъртвеца с невероятна нежност. Сякаш бе сляп за кръвта и зейналата рана. Виждаше само човека.

— Останах, за да се грижа за него.

Гласът на Бовоар развали магията:

— Ти имаше ли представа от какво е болен? А той знаеше ли?

— И да е знаел, не ми е казал. Имаше му нещо на белите дробове. Казвах му да отиде в болницата в Сет Ил, но той не искаше да мърда оттук. Разбирах го. Искаше да си умре у дома.

Питър погледна към Бовоар, а сетне и към Гамаш.

— Вие знаете ли какво му имаше? — попита той.

— Знаеш ли защо е дошъл професор Маси? — отвърна Гамаш с въпрос.

— Не. — Питър се вгледа внимателно в бившия детектив. — Но имам чувството, че вие знаете.

— Предполагам, че е искал да си признае греха — рече Гамаш.

— Да си признае? Какъв грях?

— Правилно си се досетил — каза Гамаш. — Професор Норман наистина е умирал. Болен е бил от доста време. Много преди да го осъзнае. Маси го е убил.

— Маси? Но това е нелепо. Защо? Как? С вуду магия?

— Не, с азбест.

При тези думи Питър застина.

— Според мен, когато Маси е разбрал, че те търсим — продължи Гамаш, — а ти от своя страна търсиш професор Норман, той се е досетил, че по всяка вероятност ще намерим и двама ви. И ще разберем всичко.

— Но какво толкова има да се разбира? — попита Питър с недоумение.

— Че години наред професор Маси е изпращал на Норман платна, замърсени с азбест.

— Защо? — учуди се Питър.

— Защото Норман е бил заплаха — обясни Гамаш. — Както Клара беше заплаха за теб. Ти я обичаше, но въпреки това се опита да унищожиш нейното творчество, като междувременно успя да съсипеш брака ви.

Питър изглеждаше така, сякаш бе получил ритник в корема. Но Гамаш не прояви милост. Продължи да гледа художника настойчиво, а Питър кимна в знак на съгласие с казаното.

— Обичаше я и все пак постъпи така — заяви Гамаш, нанасяйки отново удар по болното му място. — Представи си какво можеше да направиш, ако я нямаше любовта. Ако вместо нея изпитваше омраза. Любовта към Клара поне ти е наложила някакви спирачки. Граница, която не можеш да преминеш. Но Маси не е имал такава граница. Усещал е, че може да изгуби всичко. И че Норман ще му го отнеме.