Луиза Пенни: Дългият път към дома

— Защо я е запазил? — поинтересува се Питър.

— И аз си задавах същия въпрос — отвърна Гамаш. — Защо Маси е задържал един от малките шедьоври на Норман? Като трофей? Понякога убийците правят така.

— Мисля, че причината може и да е била далеч по-проста — рече Питър. — Колкото и недостатъци да има, професор Маси си остава любител на изкуството. Познавач. Смятам, че картината на професор Норман е била толкова велика, че дори на Маси не му е дало сърце да я унищожи.

Питър въздъхна дълбоко. Гамаш се досещаше за какво си мисли художникът. За шедьовъра на своя живот. Шедьовъра, който бе унищожил. Не някоя картина на Клара, а нейната любов.

— Изминах твърде дълъг път и чаках прекалено много време. — Клара се изправи. — Отивам.

Мирна се изпречи пред приятелката си и прегради пътя й към вратата на закусвалнята.

Клара впери поглед в едрата тъмнокожа жена.

— Трябва да разбера — прошепна толкова тихо, че само Мирна можеше да я чуе. — Моля те. Пусни ме.

Мирна направи крачка към Клара, но художничката не помръдна.

Тогава отстъпи встрани.

И я пропусна покрай себе си.

— Клара те е чакала — рече Гамаш тихо. — Онази вечер, когато се е навършила една година от заминаването ти.

Питър отвори уста, но думите му заседнаха като буца в гърлото.

— Написах й писмо — проговори накрая. — В него казвах, че няма да успея да се върна навреме, но че ще се прибера у дома при първа възможност. Дадох писмото на онзи младеж, пилота.

— Клара не го е получила.

— О, боже! Тъпакът вероятно го е изгубил. Сега тя си мисли, че не ме е грижа за нея. О, не! О, господи! Сигурно ме мрази.

Питър се изправи и се запъти към вратата.

— Трябва да вървя. Да се прибера. Трябва да говоря с Клара, да й разкажа. Самолетът ще дойде скоро. Трябва да се кача на него.

Гамаш протегна ръка и сграбчи Питър над лакътя.

Художникът се опита да се освободи.

— Пусни ме. Трябва да вървя.

— Тя е тук — каза Гамаш. — Клара дойде да те намери.

— Клара е тук? — възкликна Питър. — Къде?

— Двете е Мирна са в закусвалнята — отвърна Гамаш.

— Отивам.

— Не, трябва да останеш, докато се върне Бовоар, за да разберем какво е положението. Съжалявам, Питър, но в момента най-важното е Вашон да бъде арестуван за убийството. След това ще имаш предостатъчно време да се видиш с Клара.

Гамаш отиде до вратата, излезе на верандата и се загледа към хоризонта, за да провери дали Бовоар не се задава с Вашон. Но нямаше никого. И нищо.

Влезе обратно в къщичката и видя как Питър се приближава до леглото. Художникът се пресегна и направи нещо, което знаеше, че е крайно нежелателно. Наруши правилата и плъзна върха на пръста си по ръката на Норман. Съвсем леко докосване.

Гамаш остави Питър насаме в този личен момент. Отново излезе навън, слезе от разнебитената веранда и се озърна. Завъртя се в пълен кръг под ярката слънчева светлина.

Никакво движение. Никакъв звук.

Нищичко.

Колко ли самотно се бе чувствал Ноу Ман?

И Питър.

Когато единственият шум е била сухата, раздираща кашлица на умиращ човек.

Когато единствените занимания са били пазаруването, готвенето, чистенето. Къпането на умиращ човек.

Колко ли голямо е било изкушението да си тръгне?

Но Питър Мороу бе останал. До самия край.

— „Ще се моля да пораснеш храбър мъж в храбра страна“ — каза Гамаш.

— Моля?

Питър също бе излязъл на верандата и наблюдаваше по-възрастния мъж.

Арман се обърна и добави:

— „Ще се моля да откриеш как да бъдеш полезен.“

Питър стоеше и не помръдваше, притихнал като целия околен свят.

— „Галаад“ — поясни Гамаш. — Мисля си, че десетата муза няма общо с това да станеш по-добър художник, а по-скоро помага да станеш по-добър човек. — Стъпи отново на верандата. — Ти си открил как да бъдеш полезен.

Арман си помисли, че това може би все пак не беше Самара. Може би беше Галаад.

Като че ли Питър се поотпусна. Освободи се от някакво напрежение, което бе таял в себе си цял живот.

Художникът последва Гамаш и двамата влязоха обратно в къщичката.

Бившият детектив се взираше в трупа на леглото. Мислеше, мислеше, мислеше.

Питър бе прекарал тук цялата сутрин съвсем сам. Стоял бе на стража. Пазил бе тялото, докато пристигне помощ. Но бе допуснал един посетител.

Люк Вашон. Той бе помогнал на Маси да убие Норман. Доставял бе замърсените с азбест материали.

Обаче… какво бе казал Бовоар? Какво бе казал Питър, когато бе разбрал?