Луиза Пенни: Дългият път към дома

— Но нали е бил отговорен за уволнението на професор Норман? — попита Питър. — Това не му ли е било достатъчно?

— Това няма нищо общо с отмъщението — каза Гамаш. — За Маси е било въпрос на оцеляване. Колежът по изкуствата е бил всичко за него. Той е бил негов дом — физически, емоционален и творчески. А студентите са били неговите деца. Маси е бил уважаваният и почитан професор. Блестящият. Онзи, когото издигат на пиедестал и обожествяват. Но какво е станало, когато на хоризонта се е появил по-талантлив и смел художник, един наистина напредничав преподавател?

Лицето на Питър бе омекнало. Най-накрая можеше да приеме истината. Знаеше какво беше чувството. Да бъдеш изместен. Изоставен. Да гледаш как всичко ти се изплъзва.

Маси се борел за оцеляването си. Уволнението на Норман не било достатъчно. Ако картините на по-младия му колега се появели на някоя изложба, щели да възникнат въпроси за човека, отговорен за отстраняването му.

Маси не можел да допусне това да се случи.

— Когато стените на колежа били почистени от азбест, Маси задържал някакво количество от материала и започнал да изпраща на Норман наръсени с азбест платна — рече Бовоар. — Като подарък. От художник за художник.

— Но как е успявал да организира доставките? — учуди се Питър. — Професор Норман е живеел в горите на Шарлевоа.

— Имал е помощник — обясни Бовоар. — Люк Вашон.

Питър отвори уста, понечи да възрази, но се спря и не каза нищо. Замисли се. И преосмисли всичко, което знаеше.

— Но ако професор Маси е дошъл да признае греха си, къде е сега? — Питър се озърна. — Ако се е изповядал, после не е било нужно да убива Норман, нали? Тогава кой е направил това?

Посочи към леглото.

Гамаш се обърна към Жан Ги:

— Можеш ли да намериш Люк Вашон?

— Oui, patron.

— Арестувай го. Но бъди внимателен. Ловният нож може все още да е у него.

— Oui . Ще се оглеждам и за професор Маси.

— Не е нужно да се безпокоиш за него точно сега, Жан Ги.

— Вярно.

Бовоар тръгна, а Питър се обърна към Гамаш:

— Какво беше това? Защо му каза да не се безпокои за професор Маси?

— Защото съм почти сигурен, че е мъртъв — отвърна Гамаш. — Ще го потърсим, но след като арестуваме Вашон.

— Мъртъв? Откъде знаете?

— Не знам със сигурност. Но ти беше прав — ако е дошъл да прави признания, не е имал никаква причина да убие професор Норман. Освен това е допуснал да го видиш, значи не се е опитвал да скрие присъствието си. Не, мисля си, че професор Маси може би е съжалявал за делата си. Нещата, които на един младеж могат да се сторят приемливи и дори разумни, изглеждат съвсем различно за човек в напреднала възраст. Мисля, че Маси е дошъл да признае истината на Норман и може би дори да го помоли за прошка. След това е щял да се предаде на полицията. Но Люк Вашон не е можел да го допусне.

— Майчице! — възкликна Питър и седна. Сетне отново се озърна. — Но защо и професор Маси не лежи тук? Защо не ги е убил заедно?

— Ще трябва да изчакаме, докато Жан Ги арестува Вашон, но ми се струва, че си е търсел изкупителна жертва. Подозирам, че според неговия план е трябвало да изглежда като убийство и самоубийство. Искал е да си помислим, че Маси е убил професор Норман, а след това сам е отнел живота си. Вашон едва ли би се затруднил да го повали, а после да държи главата му под вода колкото е нужно.

Поредната душа, изгубена в дълбините на река Сейнт Лорънс, мислеше си Гамаш. Знаеше, че ако наистина бе станало така, нямаха почти никакъв шанс да намерят професор Маси.

Но можеха да намерят Вашон. Ако не тук, то някъде другаде. Все някога. Щяха да го издирят и после да го изправят пред съд.

— Защо би го направил Вашон? — попита Питър.

— Досега обяснявах — рече Гамаш. — Макар че може и да се окаже, че съм грешал.

— Не, имах предвид защо поначало се е съгласил да помогне на професор Маси?

— Защо хората се съгласяват в подобни ситуации? — попита Гамаш. — Заради пари, почти е сигурно. Достатъчно, за да отвори свое собствено заведение. Да го поддържа. Да рисува и да пътешества. В замяна от него се е искало само да доставя художнически материали един-два пъти годишно. И да отнася завършените картини в Торонто.

— Би могъл да се престори, че дори не е знаел за азбеста по платната — каза Питър. — Какво е правел Маси с готовите картини?

— Сигурно ги е унищожавал — предположи Гамаш. — Всичките с изключение на една. Мирна и Рен-Мари са я видели в ателието на Маси. Преподавателят твърдял, че е негова, а те не са се усъмнили, но и двете казаха, че била в пъти по-добра от останалите.