Луиза Пенни - Дългият път към дома

Стисна ръцете на Гамаш, за да се увери, че не е някаква илюзия.

Арман Гамаш се вгледа в зачервените сини очи на Питър Мороу. В тях видя изтощение и отчаяние. А някъде там като че ли едва проблясваше лъч надежда.

Хвана Питър за раменете и му помогна да седне на един от столовете на верандата.

— Вътре ли е? — попита Гамаш, а Питър кимна в отговор.

— Стой тук — рече Бовоар, макар да беше ясно, че Питър Мороу няма абсолютно никакво намерение да ходи където и да било.

В единствената стая на къщурката Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар стояха край леглото.

Върху лицето на трупа имаше възглавница. Изпод нея бе шурнала кръв, просмукала се бе в белите чаршафи и ги бе обагрила в яркочервено.

Но следователите виждаха, че това се бе случило преди часове. Когато сърцето бе спряло. Преди няколко часа.

Гамаш провери за пулс. Нямаше. Мъртвецът бе студен като мраморна статуя.

Бившият детектив се извърна към вратата и извика:

— Ти ли сложи възглавницата върху лицето му?

— Боже, не! — чу се отговорът.

Гамаш и Бовоар се спогледаха. После по-възрастният мъж събра кураж и вдигна възглавницата, докато Жан Ги записваше случващото се.

Чак тогава Гамаш въздъхна. Дълга, дълга и много бавна въздишка.

— Кога пристигна професор Маси? — попита бившият главен инспектор, без да отмества съсредоточения си поглед от леглото. Устата на мъртвеца бе леко отворена, сякаш точно преди да издъхне, му бе хрумнала някаква мисъл.

Какво ли се бе опитал да каже? Недейте? Моля ви, моля ви, за бога? Дали е щял да се моли да бъде пощаден? Дали е щял да крещи обвинения? Или празни заплахи?

Гамаш се съмняваше. Рядко му се бе случвало да види смъртник, който да изглежда толкова примирен със собственото си убийство. С това да бъде отведен насила в Самара и хвърлен в краката на Смъртта.

Но докато се взираше в спокойните очи, Гамаш си мислеше, че тази среща е била предначертана отдавна.

Пътищата на двамата мъже се бяха пресекли преди десетилетия и оттогава съдбите им ги бяха водили към този ужасен миг на това изоставено място.

— Мисля, че е дошъл преди ден-два. — Гласът долетя през отворената врата, сякаш целият свят им говореше. — Изгубил съм представа за времето.

— А това кога се случи? — посочи Бовоар към леглото. — Не може да е било преди два дни. Починал е сравнително скоро.

— Снощи. Или може би в ранните часове на днешния ден. Намерих го така тази сутрин.

Настъпи мълчание и Гамаш отиде до вратата. Съсипан и зашеметен, Питър безпомощно се бе отпуснал на стола.

— Погледни ме — проговори Гамаш със спокоен и разумен тон. Стремеше се да върне Питър към реалността. Виждаше го как се отнася, отдалечава. Далеч от къщичката, от брега, от това ужасяващо премеждие.

От напоеното с кръв легло и от каменния човек с прерязаното гърло. Като някаква гротескна скулптура. Гамаш не можеше да прецени дали неизмеримото спокойствие, изписано на лицето му, подобряваше, или влошаваше ситуацията.

— Какво се случи?

— Не знам, не бях тук. Професор Норман ме отпрати. Каза ми да ги оставя двамата насаме и да дойда пак на сутринта.

Тази сутрин. Когато се върнах, намерих… — Питър махна към вратата на къщичката.

Гамаш чуваше как Бовоар прави снимки и диктува гласови бележки на смартфона си:

— Бял мъж. Причина за смъртта: разрез в областта на гърлото от сънната артерия до вратната вена, направен с ловен нож. Няма признаци за оказана съпротива. Оръжието на убийството не е открито.

— Пипал ли си нещо? — попита Гамаш.

— Не, нищичко.

Питър изрече думите с такова отвращение, че Гамаш не можеше да не му повярва.

— Някой друг идвал ли е тук, след като ти пристигна по-рано днес?

— Само Люк. Идва всяка сутрин. Изпратих го да повика помощ.

Изведнъж Питър се вторачи съсредоточено в Гамаш.

— Не дойдохте ли затова, Арман? — Изглеждаше объркан и разстроен. — Колко е часът впрочем? — Озърна се. — Няма как да е минало много време. Как стигнахте дотук толкова бързо?

— Като каза „Люк“, имаше предвид Люк Вашон, нали? — попита Гамаш и така временно избегна въпросите на Питър. Художникът кимна.

— Той последовател ли е на Ноу Ман? — обади се Бовоар от стаята.

— Предполагам. По-скоро ученик.

— Вашон приближавал ли се е до трупа? — поинтересува се Гамаш.

— Достатъчно, че да разбере какво се е случило — отвърна Питър. Очите му се разшириха, когато си припомни гледката.

— Достатъчно, за да вземе нещо? — попита Бовоар. — Например ножа?