Луиза Пенни - Дългият път към дома

Здесь есть возможность читать онлайн «Луиза Пенни - Дългият път към дома» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: СофтПРЕС, Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дългият път към дома: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дългият път към дома»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя.
Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си.
За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш.
Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си.
Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.

Дългият път към дома — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дългият път към дома», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Възстановяването на Марсел Шартран бе чудотворно и внезапно. Толкова дълго време се бе чувствал зле. Но бе „възкръснал“ точно преди да пристигнат в Табакен.

Клара знаеше, че галеристът наистина страда от морска болест. Но може би не му беше чак толкова лошо, колкото изглеждаше.

Сега петимата стояха подпрени на парапета, a Loup de Меr плаваше покрай брега в почти зловещо спокойните води.

Мирна отмести погледа си към Арман. Докато останалите бяха загледани в брега, Гамаш бе обърнат напред. Не се взираше в онова, което бе наоколо или вече бяха подминали, а натам, където отиваха.

Като мореплавател. Част от екипажа. Но в тази ясна утрин Гамаш най-много олицетворяваше истинската си природа. Следовател от отдел „Убийства“. В „земята, която Бог дал на Каин“.

Мирна осъзна, че макар денят да започваше с поразително спокойствие, почти сигурно щеше да завърши със смърт.

Трийсет и осма глава

— Онова там е Аньо де Дьо — каза Жан Ги.

Клара не бе продумала през последния половин час, а останалите мълчаха вече от петнайсет минути.

В тишината бяха наблюдавали брега и се бяха вслушвали в познатия шум на корабния корпус, който се плъзгаше през спокойните води.

Слънцето бе изгряло и пред тях се бе разкрила една почти неописуемо красива земя. Семпла и ясна. Скали, лишеи, храсти. Тук-там някое упорито дърво.

А малко по-нататък: скромен пристан и къщи, издигнати върху камък.

Аньо де Дьо. На брега стояха няколко деца и махаха. Поздравяваха кораба, но той не спираше.

Клара се застави да помаха в отговор и забеляза, че Шартран прави същото.

Познаваше ли ги? Затова ли им махаше?

Но умът й не можеше да се спре на тази мисъл. Непрекъснато се връщаше към единственото, което го изпълваше в този момент.

Питър. Питър беше някъде тук.

Подминаха пристана и къщите. Аньо де Дьо остана извън полезрението им, но Табакен още не се виждаше. Назъбена скала като юмрук се вдаваше в реката и разделяше двете селища.

Клара дишаше плитко и учестено, сякаш бе бягала на дълго разстояние. Усети как дланите й изстиват. Зачуди се дали не се вкаменява. Като зайците.

Заобиколиха каменистия нос. Клара изправи рамене и най-накрая си пое дълбоко въздух, за да се подготви. Да събере кураж.

Тогава зърна за пръв път Табакен.

Пристанището бе в закътан залив, а от двете му страни скалите се протягаха към реката като каменни ръце. Колкото и да бе изненадващо, тук имаше дървета. Ниски и прегърбени като джуджета, вкопчени в земята. Но твърдо решени да оцелеят. Приличаха на набола брада върху изнурено лице.

Заливът събираше слънчевата светлина като каменна купа. Тук живееха твари, които на друго място биха загинали. Геоложка и географска природна особеност.

Корабът плавно се приближаваше към дългия кей. Пристанът създаваше усещането за убежище.

Така ли магьосникът примамваше жертвите си?

А музата? Омайваше, привличаше. Далече от бурята. С обещание за вечна безопасност. Вечен покой.

Такова ли бе усещането, когато умреш?

Клара отстъпи от парапета, но Мирна я спря.

— Всичко е наред — прошепна тъмнокожата жена.

С разтуптяно сърце Клара се подчини и застина неподвижно. А после отново направи крачка напред.

Отидоха да си вземат куфарите и зачакаха да се спусне подвижният мост.

Гамаш беше най-отпред на колоната, но без да каже нито дума, Клара се нареди пред бившия детектив. А той, също така мълчаливо, отстъпи крачка назад.

Когато мостчето от кораба до сушата бе спуснато, Клара първа мина по него.

Надолу, надолу, надолу. Водеше ги все нататък, докато не стъпи на дока. Приятелите й бяха зад нея.

— Ако позволиш — обади се Гамаш. Клара забеляза едва доловимата промяна. Арман молеше за разрешение, но само от вежливост. Нищо повече.

Художничката кимна и тогава бившият детектив без колебание пристъпи към действие.

Приближи се с бърза крачка към първия изпречил се пред погледа му човек — възрастен мъж с голяма водонепромокаема шапка, който стоеше и наблюдаваше как разтоварват Loup de Меr.

— Търсим човек на име Норман — рече Гамаш. — Възможно е да се представя и като Ноу Ман.

Старецът не го погледна, а отклони очи към реката.

— Връщайте се на кораба. Тук няма да намерите нищо.

— Трябва да се срещнем с Ноу Ман — повтори Гамаш с дружелюбен, но твърд глас.

— По-добре си тръгвайте.

— Арман? — обади се Мирна.

Двете с Клара стояха на известно разстояние и оглеждаха пристанището и селото в търсене на Питър. Но наоколо нямаше никого. Нито мъже, нито жени, нито деца. Селището изглеждаше по-скоро изоставено, отколкото обезлюдено. Сякаш всички бяха побягнали. Точно преди да ги сполети бедствие.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дългият път към дома»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дългият път към дома» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дългият път към дома»

Обсуждение, отзывы о книге «Дългият път към дома» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x