Луиза Пенни - Дългият път към дома

— Директорът се обади. Опитал се да се свърже с вас, но не сте вдигнали телефона.

— В джоба ми е — рече Гамаш. — Не съм го чул.

— Нали питахте къде точно в ателието на Маси са намерили азбест?

— Да. Е?

— Запечатали са помещението и продължават да го изследват, но засега изглежда, че азбестът е концентриран само на едно място.

— В склада ли? — попита Гамаш. — Сигурно Маси е държал там картините на Ноу Ман.

— Не. В дъното на ателието, по една от картините.

Клара смръщи вежди и се съсредоточи. Изглеждаше объркана.

— Но в дъното имаше само една картина. — Пребледня. — Не я видях, за разлика от теб — обърна се към Мирна.

Гамаш усети как сърцето му подскочи така рязко, сякаш някой го бе ударил в гръб. Рен-Мари също бе видяла онази картина. Стояла бе достатъчно близо до нея, за да й се полюбува. И да я вдиша.

— Покрита ли беше с азбест? — попита бившият детектив.

— Не чак покрита. Имало е следи. — Бовоар веднага разбра откъде идваше притеснението. — Само по гърба. Онази учителка беше права. Ноу Ман е наръсил азбеста така, че Маси да го разпръсне, докато борави с картината. Но веществото не представлява опасност за друг човек. Вече не е във въздуха. Не може да се вдиша.

Сърцето на Гамаш се поукроти, но пък умът му запрепуска по-бясно.

— Онази картина — обърна се той към Клара — беше много добра, нали?

— Всъщност аз не я видях, но Мирна — да.

— Чудесна беше — потвърди тъмнокожата жена. — Много по-добра от останалите.

— Но нали беше дело на професор Маси? — учуди се Клара. — Не на Ноу Ман. Как е възможно да е била замърсена е азбест?

Гамаш се отпусна на пейката и се замисли. Всичко се навързваше много добре. Почти. Стига само да пренебрегнеше този въпрос.

Ако Маси бе нарисувал картината, как бе възможно Ноу Ман да я е наръсил с азбест?

Как Ноу Ман бе получил достъп до нея? А всъщност и до азбеста?

— Нещо ни е убягнало — рече Гамаш. — Грешим някъде.

Когато дойде време за вечеря, готвачите не посмяха да включат фурните и печките, затова всички ядоха сандвичи. И се държаха здраво, докато вълните ставаха все по-високи и широки. Дори опитните моряци изглеждаха напрегнати.

За да се разсеят от мислите за мятащия се кораб, четиримата приятели седяха в столовата и обсъждаха онова, което знаеха. Фактите.

Пътешествието на Питър из Европа. „Градината на космичното размишление“. Каменният заек.

Бовоар пъхна ръка в джоба си и напипа заешкото краче. Там си беше.

Посещението на Питър в Торонто и в колежа по изкуствата. Срещата му с професор Маси.

А след това бе поел към Шарлевоа. Към Бе Сен Пол. Изглеждаше, че е търсел музата. Десетата муза. Неопитомената богиня, която може и да лекува, и да убива. И нейния застъпник. Ноу Ман.

Четиримата премисляха всичко това отново и отново. И отново.

Но така и не можеха да разберат какво им убягва, ако въобще имаше такова нещо.

— Е — заяви Клара, — ще получим отговори утре. Корабът акостира в Табакен на сутринта.

Художничката протегна ръка. От нея висеше масивен ключ.

— Какво е това? — повдигна вежди Бовоар.

— Ключът за нашата каюта — каза Мирна.

— Да го считаме ли за предложение? — попита младият мъж.

— Не плаваме от чак толкова отдавна — отвърна Мирна и дочу гърления смях на Гамаш. — Считайте го за покана. Диванът ни се разтяга и става на легло.

— Но вие ще го ползвате — отбеляза Бовоар.

— Не, ние ще сме в спалнята.

— Спалня?

— Мисля, че се нарича частна каюта — рече Мирна. — Можете да се възползвате и от душа, и от ваната.

— За да се изкъпем метафорично? — обърна се Гамаш към Клара, а тя се изчерви.

Бовоар присви очи и грабна ключа от ръката на художничката.

— Вземете си каквото искате от хладилника — добави Мирна, а сетне двете с Клара тръгнаха на зигзаг обратно към панорамната палуба.

Бовоар прибра ключа в джоба си, при заешкото краче.

С бившия му началник поговориха още известно време, като се върнаха на някои подробности. Въпреки това нищо не им се изясни.

Гамаш се изправи.

— Уморен съм, а и Клара каза нещо много вярно — утре ще стигнем до отговорите.

Двамата мъже се насочиха към капитанската каюта, като преди това се отбиха в адмиралската, за да видят как е Шартран и да си вземат тоалетните принадлежности и чисти дрехи.

Когато отвори вратата на капитанската каюта, Бовоар замръзна на прага.

— Какво има? — попита Гамаш. — Ще се побереш ли вътре?

— Целият флот може да се побере — отвърна Бовоар и отстъпи встрани, за да може и бившият главен инспектор да види.