Мери Кларк: Тук и отново

Движението понамаля и вдясно видях гробището.

— А заглавието на статията ми ще бъде «Животът на Ани».

— Завий по черния път, който минава през гробището. Ще ти кажа къде да спреш.

Гласът му бе абсолютно безчувствен.

— Ани, знам, че ме чуваш — казах. — Защо не обясниш на Нед, че е по-разумно двамата да останете насаме, а аз да се прибера у дома и да напиша историята ви, да разкажа на хората колко сте се обичали. Не искаш да ви преча, когато най-после прегърнеш Нед, нали?

Той очевидно не ме слушаше.

— Спри тук и излез от колата.

Накара ме да вървя пред него до гроб, който бе изкопан наскоро. Почвата бе започнала да се сляга, а в средата имаше лека вдлъбнатина.

— Мисля, че гробът на Ани трябва да има красив надгробен камък и много цветя. Аз бих го направила за нея, Нед.

— Седни ей там — посочи той място на около два метра от гроба.

После седна върху гроба и насочи пушката към мен. С лявата си ръка свали дясната си обувка и чорап.

— Обърни се — нареди ми той.

— Не, послушай ме. Ани иска да сте сами.

— Казах ти да се обърнеш.

Щеше да ме убие. Опитах да се моля, но само успях да прошепна:

— Моля те!

— Какво мислиш, Ани? — попита Купър. — Какво да направя? Кажи ми.

— Моля те!

Бях толкова изтръпнала от ужас, че едва си движех устните. В далечината чух полицейски сирени. Прекалено късно.

— Добре, Ани, ще направя както кажеш.

Чух трясъка на пушката и всичко потъна в мрак.

Спомням си думите «Тя е в шок». Спомням си и трупа на Нед върху гроба на Ани. Но изглежда след това съм припаднала отново.

Когато се събудих, открих, че съм в болница. Не бях простреляна. Знаех, че съм жива. Ани бе посъветвала Нед да не ме убива.

Предполагам, че ми бяха дали силни успокоителни, защото отново заспах.

— Тя е тук, докторе — чух някакъв глас по-късно. След две секунди се намирах в прегръдките на Кейси.

Най-после бях в безопасност.

След като бе разпитан във връзка с признанията на Лин, Чарлз Уолингфорд побърза да сътрудничи на следователите. Призна, че е откраднал всички липсващи пари с изключение на онези, които Ник бе взел срещу собствените си акции. Кражбата била хонорарът му за участие в гнусния план за фалита на «Генстоун». Най-шокиращото разкритие на Уолингфорд бе, че Ейдриън Гарнър, милиардерът собственик на «Гарнър Фармасютикъл», бе измислил целия план и бе ръководил участниците в него през цялото време.

Гарнър препоръчал доктор Кендал за помощничка на доктор Келтавини и я изпратил в лабораторията, за да саботира експериментите.

Освен това именно Гарнър е бил любовникът на Лин, когото Нед Купър бе видял в имението в Бедфорд, преди да запали къщата. След пожара Лин уволнила икономите, за да продължи тайно да се вижда с Гарнър.

След като научил, че ваксината върши отлична работа, Гарнър не бил готов да се задоволи само с разпространението й, а искал да я притежава. Планирал да купи на безценица патента след фалита на «Генстоун». Така «Гарнър Фармасютикъл» щяла да притежава обещаваща ваксина, която да носи невероятни приходи.

Грешката му била, че изпратил Лоуъл Дрексъл да прибере документацията на доктор Спенсър лично. Телефонът на Вивиан Пауърс бил подслушван. След съобщението й до мен, че знае кой е взел документите, била отвлечена и упоена, за да й попречат да посочи вече сивокосия Дрексъл като човека, когото доктор Бродерик описа.

Пак Гарнър дал на Лин таблетката, която пуснала в чая на Ник на летището. Ставаше дума за ново вещество, чийто ефект се проявява след няколко часа и унищожава жертвата без предварителни симптоми. Ник Спенсър не бе имал никакъв шанс.

След като Гарнър бе обвинен в убийство, друга голяма фармацевтична компания сключи сделка за закупуването на акциите на «Генстоун». Инвеститорите, които доскоро смятаха, че са загубили всичките си пари, сега притежаваха скъпи акции. Разбира се, някой ден акциите ще струват много повече, ако успехите на ваксината продължат.

Както подозирах, племенницата на доктор Кендал й бе предала писмото от Карълайн Съмърс до Ник Спенсър, с което благодарната майка го уведомяваше, че дъщеря й е била излекувана от множествена склероза. Когато писмото стигнало до бюрото на Ейдриън Гарнър, той наредил на Лоуъл Дрексъл да вземе документацията на доктор Спенсър от доктор Бродерик. Сега новата фармацевтична компания докара световноизвестни микробиолози да проучат документацията и да се опитат да открият каква комбинация от лекарства може да е довела до невероятното излекуване.