Мери Кларк - Тук и отново

— Лъжеш! — рязко каза Лин.

— Не, не лъжа. Но не съм тук, за да говорим за него. Исках да узнаеш нещо. Наясно сме, че Вивиан Пауърс е била отвлечена и вероятно са й дадени лекарства за заличаване на паметта.

— Това е абсурдно!

— Не е. Не е абсурдно и твърдението, че документацията на бащата на Ник е била открадната от доктор Бродерик. Вече знам кой я е откраднал. Вчера видях снимката му в «Гарнър Фармасютикъл». Лоуъл Дрексъл.

— Лоуъл? — нервно повтори тя.

— Доктор Бродерик каза, че човекът, който взел документите, имал червеникава коса. Според мен боята е била много добра и горкият доктор не е видял истината. Снимката е правена миналата година преди Дрексъл да спре да се боядисва. Възнамерявам да се обадя на следователите и да им разкажа за това. Доктор Бродерик едва не бе убит, когато го прегазиха, и не вярвам да е било инцидент. Сега той се съвзема и онази снимка ще му бъде показана. Ако, или по-скоро когато идентифицира Дрексъл, следващата задача на следователите ще бъде да разровят внимателно самолетната катастрофа. Чули са те да се караш с Ник в кафенето на летището точно преди да излети. Той те е питал защо си променила решението си в последната минута и си отказала да пътуваш с него. Не е лошо да имаш готови отговори, когато полицаите дойдат да те разпитат.

Лин вече бе доста нервна.

— Надявах се да решим проблемите си и затова му казах, че ще тръгна с него. Помолих го да вземе Джак със себе си някой друг път. Ник се съгласи, но не беше доволен. Целия петък се държа грубо с мен, затова реших да си оставя куфара у дома. Съобщих му чак в колата и той избухна. Просто не се сетих, че може да отиде да вземе Джак в последната минута.

— Доста нагласена история — казах. — Опитвам се да ти помогна, но ме затрудняваш. Знаеш ли за какво ще се замислят ченгетата? Дали не си пуснала нещо в питието на Ник в кафенето. Аз самата си задавам този въпрос.

— Абсурд!

— Тогава помисли колко е сериозно положението ти. Следователите се бяха съсредоточили само върху Ник и ти имаше късмет досега, че не намериха трупа му. Но след като новината за ваксината се разчуе, твоята легенда ще се срине. Ако знаеш какво е ставало в лабораторията, или ако са те посъветвали да не се качваш на самолета на Ник, по-добре си признай и сключи сделка с прокурора.

— Карли, много обичах съпруга си. Исках да спасим брака си. А ти си измисляш.

— Не е така. Онзи лунатик Нед Купър, който уби толкова много хора, е запалил пожара тук. Сигурна съм. И онази нощ е видял някой да излиза от къщата. Изпрати ми няколко съобщения на електронната поща, които предадох на полицията. Мисля, че имаш връзка с Уолингфорд, а когато това се разчуе, алибито ти няма да струва и пет пари.

— Мислиш, че имам връзка с Чарлз? — разсмя се Лин с неприятен писклив глас. — Карли, смятах те за по-умна. Чарлз е само един смотан мошеник, който краде от собствената си компания. Правил го е и преди и затова синовете му не му говорят. Започна да го прави и в «Генстоун», когато разбра, че Ник взима заеми срещу собствените си акции.

Вторачих се в нея объркано.

— Започнал е да краде?! Знаела си и не си направила нищо?

— Проблемът не беше неин, Карли — каза плътен мъжки глас зад мен.

Стреснах се. Лоуъл Дрексъл стоеше до вратата с пистолет в ръка.

— Седни, Карли — нареди той спокойно.

Коленете ми се подгънаха и се отпуснах в креслото. Погледнах Лин за обяснение.

— Надявах се да не се стигне дотук — каза тя. — Наистина съжалявам, но…

Внезапно Лин се втренчи някъде зад гърба ми и презрителното й изражение се замени от ужас.

Завъртях се. Нед Купър стоеше в трапезарията. Косата му бе рошава, лицето — покрито с набола четина, дрехите — мръсни и измачкани. Зениците на ококорените му очи бяха разширени. Държеше пушка и докато го зяпах изумено, натисна спусъка.

Резкият трясък, миризмата на барут, ужасеният писък на Лин и глухият удар от падането на трупа на Дрексъл на пода ме вцепениха. Трима! Трима в Гринуд лейк. Трима в тази стая. Ще умра!

— Моля ви! — захленчи Лин. — Моля ви!

— Не! Защо да живееш? — извика Купър. — Чух всичко. Ти си боклук.

Насочи пушката отново, а аз зарових лице в ръцете си.

— Мо…

Чух зловещия звук отново, усетих мириса на дим и разбрах, че Лин е мъртва. Сега беше мой ред. Зачаках.

— Ставай — разтърси ме той. — Късметлийка си. Ще вземем колата ти. Ще поживееш още около час.

Надигнах се, без да поглеждам канапето. Не исках да видя трупа на Лин.

— Не си забравяй чантата — подсети ме Купър.