Мери Кларк: Тук и отново

Зачуди се дали това бе същият тип, който бе тук и снощи. Не гаджето на Лин Спенсър, а третият човек. Беше напълно възможно.

Днес Нед отново виждаше Ани до себе си. Беше му протегнала ръка. Знаеше, че той скоро ще отиде при нея.

— Няма да се забавя, Ани — прошепна той. — Само още няколко часа.

Главата го болеше, отчасти заради изпитата бутилка уиски. Още не бе решил как ще стигне до гробището. Не можеше да шофира тойотата — търсеха я из цялата страна. А колата на Лин Спенсър бе прекалено лъскава и хората щяха да я забележат.

Загледа се в мъжа, който стигна до къщата и почука. Лин му отвори. Вероятно бе съсед, отбил се на гости за малко. Но или знаеше кода за портата, или Лин му бе отворила от къщата.

След двадесет минути, в три без десет, някаква кола паркира пред къщата.

Нед се вторачи в младата жена, която излезе от нея. Позна я веднага — Карли Декарло. Пристигна навреме, даже подрани малко. Нещата щяха да се развият точно както ги бе планирал.

Само дето онзи непознатият бе в къщата. Е, лош му е късметът!

Декарло се бе издокарала като за прием. Носеше красив костюм, какъвто Нед би искал да купи за Ани. Проклетата репортерка можеше да си позволи подобни дрехи. Тя принадлежеше към бандата измамници, които бяха откраднали парите на толкова много хора и бяха разбили сърцето на Ани, а после излъгаха: «Нямам нищо общо с това. И аз съм жертва.»

Да бе! И затова караш спортна тъмнозелена кола и носиш костюм за сума ти пари!

Ани винаги казваше, че ако може да си позволи нова кола, би искала да е тъмнозелена.

— Помисли, Нед. Черното изглежда прекалено траурно, а тъмносините коли приличат на черни. Но тъмнозелените са невероятно елегантни. Искам да ми купиш тъмнозелена кола, когато спечелиш от лотарията — казваше тя.

— Ани, скъпа, не можах да ти купя, но днес ще дойда при теб с тъмнозелена кола — обеща Нед. — Съгласна ли си?

— О, Нед! — засмя се Ани до него.

Усети целувката й, а после и нежните движения, с които разтриваше гърба му, когато бе преуморен или изнервен.

Започна да обмисля как да подходи. Искаше да влезе в къщата. Оттам изстрелите нямаше да се чуят чак до шосето.

Пропълзя покрай храстите към прозореца на стаята с телевизора. Днес вратата към всекидневната бе притворена и той не виждаше навътре. Но видя непознатия. Стоеше зад вратата в стаята с телевизора.

— Според мен Карли не знае, че той е тук — каза Ани. — Чудя се защо.

— Да проверим — предложи Нед. — Имам ключ за кухненската врата. Хайде да влезем вътре.

Лин наистина беше много красива. Обикновено носеше косата си на френски кок, но днес около лицето й падаха златисти кичури, които смекчаваха леда в кобалтово сините й очи. Беше облечена в безукорно ушити бял копринен панталон и блуза. Притеснението да не изглеждам прекалено издокарана за сериозния ни разговор очевидно не важеше за нея. Бижутата й включваха деликатно златно колие с диаманти, обици с диаманти и годежния пръстен с огромен диамант, който бях забелязала на събранието на акционерите.

Направих й комплимент за елегантния вид, а тя ми отговори, че по-късно била канена на коктейл у съседите си. Последвах я във всекидневната. Едва миналата седмица бях идвала в тази стая, но не смятах да й го казвам. Бях сигурна, че няма да одобри срещата ми с Мануел и Роза Гомес.

Лин седна на канапето, но не се облегна, за да ми покаже с езика на тялото, че разговорът няма да е лек. Не исках нищо за пиене, но пълната липса на гостоприемство явно бе с цел да ме накара да задам въпросите си и бързо да изчезна.

Поех си дълбоко дъх и започнах.

— Лин, няма да ми е лесно. Честно казано, единствената причина да дойда тук и да се опитам да ти помогна, е, че майка ми е омъжена за баща ти.

Тя прикова очи в мен и кимна. Помислих си, че сме на едно и също мнение, и продължих:

— Ясно е, че двете с теб не се харесваме много и не ми пука, но ти използва семейната ни връзка, ако може да се нарече така, за да ме направиш своя говорителка. Ти беше тъжната вдовица, която нямаше представа с какво се е занимавал съпругът й, онеправданата мащеха, тъгуваща за доведения си син. Беше безработна, без приятели и едва ли не без никакви пари. Всичко това беше лъжа, нали?

— Така ли мислиш?

— Да. Въобще не си се интересувала от Ник Спенсър. Единственото вярно нещо бе, че се е оженил за теб заради приликата ти с първата му съпруга. Дойдох да те предупредя. Ще започне полицейско разследване, за да се разбере защо ваксината внезапно се е провалила. Случайно научих, че ваксината върши идеална работа. Вчера видях живото доказателство. Видях човек, който преди три месеца е бил на смъртно легло, а днес е напълно излекуван от рака.