Мери Кларк - Тук и отново

Реших да споделя с Кен подозрението, което ме измъчваше от известно време.

— Кен, позволи ми да тествам версията си пред теб. Убедена съм, че Вивиан се е втурнала паникьосано към къщата на съседката си, но се е страхувала да повика помощ дори по нейния телефон. Взела колата й, но била проследена. Смятам, че може да са й дали подобни лекарства, за да се опитат да разберат дали Ник Спенсър някак си е оцелял при катастрофата. Всички в «Генстоун» са знаели за връзката им. Който и да е похитителят, може да се е надявал, че ако Ник е жив, ще отговори на телефонното й обаждане. И понеже това не е станало, са й дали лекарство, което да заличи паметта й, и са я оставили в колата.

Прибрах се у дома след около час и веднага пуснах телевизора. Нед Купър още не бе арестуван. Ако беше отишъл в Бостън, както подозираха, вероятно бе намерил място, където да се скрие. Останах с впечатлението, че всеки полицай в щат Масачузетс го издирва.

Обади се майка ми. Явно беше разтревожена.

— Карли, почти не сме говорили през последните две седмици, а това не е присъщо за теб. Горкият Робърт се чува много рядко с Лин, но ние с теб винаги сме били близки. Нещо лошо ли се е случило?

Помислих си, че са се случили много лоши неща, но не и между нас двете. Разбира се, не можех да й кажа какво точно ме безпокои. Успокоих я с оправданието, че статията ми отнема едва ли не двадесет и четири часа на ден, но направо ми призля, когато чух поканата й някой път двете с Лин да им отидем на гости и да прекараме уикенда като едно щастливо семейство.

Затворих телефона, направих си сандвич и кана чай, занесох таблата до бюрото си и седнах да поработя. Из цялата стая се търкаляха изрезки от вестници със статии за катастрофата. Прибрах ги в папката, после взех брошурите, които бях грабнала от «Гарнър Фармасютикъл».

Реших, че си заслужава да ги прегледам, за да видя дали вътре има нещо за «Генстоун». За миг се вцепених — онова, което бях видяла в чакалнята на Гарнър, се бе настанило трайно в подсъзнанието ми.

Дълго време седях и отпивах от втората си чаша чай, без да забележа, че вече е изстинала.

Ключът към всичко, което се бе случило, беше в ръката ми. Имах чувството, че съм отворила сейф и най-после бях намерила търсеното.

Сякаш бях извадила тесте карти и ги подреждах в последователност. Това май е по-добър пример, тъй като в картите жокерът е резервен и може да се включи навсякъде. В моето тесте жокерът беше Лин. А тази роля щеше да засегне и нейния, и моя живот.

След като се прибра от къщата за гости в гаража, Нед седна в колата, отвори бутилка уиски и пусна радиото. Беше му приятно да слуша репортажите за себе си, но от друга страна не искаше да изтощава акумулатора. След известно време усети, че задрямва, и постепенно се унесе. Звукът на кола, която минаваше по частния път покрай гаража, го събуди рязко и той се протегна за пушката. Ако идваха да го арестуват, щеше поне да очисти няколко от тях преди да умре.

Единият прозорец на гаража гледаше към пътя, но пред него бяха натрупани прекалено много столове и Нед не можа да види нищо. Не се ядоса, тъй като това означаваше, че и самия него не могат да го видят.

Изчака около половин час, но никой не мина обратно. После се досети. Беше готов да се обзаложи, че онзи тип е бил гаджето на Лин Спенсър, който беше при нея в нощта на пожара.

Реши да види дали е прав. Пъхнал пушката под мишница, той отвори безшумно страничната врата и тръгна по познатия път към къщата за гости. Тъмният седан бе паркиран там, където доскоро икономите си държаха колата. Щорите в къщата бяха спуснати, с изключение на онази в кабинета, през която бе гледал по-миналата нощ. Тя отново бе повдигната с няколко сантиметра над перваза. Вероятно се беше заклещила. Прозорецът беше отворен и Нед успя да надникне — виждаше чак до всекидневната, където Лин Спенсър и гаджето й седяха тогава.

Пак бяха там, но този път имаше още някой. Нед чуваше и друг мъжки глас, но не можа да види лицето му. Ако любовникът на Лин и другият са тук утре, когато дойде Декарло, и те ще пострадат, помисли си Нед. Никой от тях не заслужаваше да живее.

Докато се напрягаше да чуе разговора, гласът на Ани прошепна в ухото му:

— И не пий повече, Нед.

— Но…

Той бързо прехапа устни. Бе заговорил на Ани на глас, както правеше напоследък. Човекът, който говореше, не го чу, но Лин му даде знак да замълчи. Очевидно беше притеснена.

Нед отстъпи назад и се скри сред дърветата преди вратата да се отвори. Не видя лицето на човека, който излезе навън и огледа къщата, но бе по-висок от любовника. Мъжът огледа набързо градината и се върна в къщата. Преди да затвори вратата, Нед чу гласа му: