Мери Кларк - Тук и отново

Летището в област Уестчестър се намира близо до Гринуич — градчето, което бях посетила преди по-малко от двадесет и четири часа и където щях да се върна утре с Кейси за вечеря с приятелите му. Знаех, че летището е било създадено основно за удобство на богатите жители от съседните градчета, но вече се бе разраснало и го ползваха масово.

Доминик Салвио ме посрещна във фоайето в два часа. Беше едър мъж с умни кафяви очи и весела усмивка. Излъчваше спокойствието на човек, който знае какъв е и какво прави. Дадох му визитната си картичка и предложих да ме нарича Карли.

— Марша Декарло и Доминик Салвио се превръщат в Карли и Сал. Иди, че разбери — усмихна се той.

Знаех, че не разполагаме с много време, затова веднага пристъпих към същността. Бях напълно откровена с него. Казах му, че пиша статия и че съм познавала Ник Спенсър. После му обясних набързо връзката си с Лин. Добавих, че не вярвам Ник да е оцелял при катастрофата и да се крие в Швейцария.

В този момент Карли и Сал станаха приятели.

— Ник Спенсър беше принц — категорично отсече Сал. — Не можеш да намериш по-добър човек от него. Бих искал да стисна за гушата всички онези лъжци, които го изкарват измамник. Бих им усукал езиците около краката.

— Съгласна съм, Сал — отвърнах, — но искам да ми кажеш как ти изглеждаше Ник, когато се качи на самолета в онзи ден. Знаеш, че той беше само на четиридесет и две години, но всичко, което му се е случило през последните няколко месеца сигурно го е подложило на невероятен стрес. Дори млади хора като него получават инфаркти, които ги убиват, без да им дадат шанс да реагират.

— Разбирам те — кимна Сал — и е възможно да е станало точно така. Подлудяват ме обаче хората, които се държат, сякаш Ник е бил някакъв си аматьор. Беше изключително добър пилот, а и много умен. Беше летял в безброй бури и знаеше как да се справя с тях. Естествено, почти невъзможно е някой да се справи при директно попадение на светкавица.

— Говори ли с него преди да излети?

— Да. Винаги обслужвам самолета му лично.

— Чух, че Лин го е докарала дотук. Видя ли я?

— Да. Седяха в кафенето близо до хангара, а после тя го изпрати до самолета.

Поколебах се за момент, после попитах:

— Изглеждаха ли щастливи, че са заедно? Сал, трябва да знам в какво настроение е бил Ник. Ако е бил разстроен или разсеян заради нещо, което се е случило между тях, това може да е повлияло на физическото му състояние или на концентрацията му.

Сал отмести очи. Осъзнах, че премисля думите си, но не толкова от предпазливост, а защото искаше да е откровен. Погледна часовника си. Отпуснатото ми време изтичаше прекалено бързо.

Най-после каза:

— Карли, те двамата никога не са били щастливи заедно. Сигурен съм в това.

— Имаше ли нещо по-особено в държането им онзи ден?

— Защо не поговориш с Мардж? Тя е келнерка в кафенето и ги обслужваше тогава.

— Тук ли е днес?

— Работи през уикендите — от петък до понеделник. Сега е тук.

Сал ме хвана подръка и ме поведе към кафенето.

— Това е Мардж — посочи той едра матрона на около шестдесет години, после й махна и тя дойде при нас усмихната.

Усмивката й изчезна, когато Сал й обясни защо ме води.

— Господин Спенсър беше чудесен човек — каза тя решително. — И първата му съпруга беше прекрасна. Но тази втората е студена риба. Успя ужасно да го разстрои в онзи ден. Признавам, че му се извиняваше, но не можа да го успокои. Личеше, че е бесен. Не чух целия разговор, но разбрах, че тя в последния момент решила да не заминава за Пуерто Рико с него. Господин Спенсър каза, че ако знаел от по-рано, щял да вземе сина си.

— Ядоха ли нещо или само пиха? — попитах.

— И двамата пиха чай с лед. Е, все пак се радвам, че нито тя, нито Джак бяха в самолета. Ужасно е, че и господин Спенсър не извади такъв късмет.

Благодарих на Мардж и тръгнах обратно през терминала със Сал.

— Лин го целуна нежно пред всички — каза той. — Смятах, че горкият човек поне е имал добър брак, но по-късно Мардж ми разказа онова, което сподели и с теб. Значи наистина може да е бил разстроен и това да му е повлияло. Случва се и с най-добрите пилоти. Но вероятно никога няма да узнаем истината.

Стигнах до Армънк рано и останах в колата пред къщата на Денис Холдън, за да изчакам Кен Пейдж. Почти автоматично набрах номера на Лин в Бедфорд. Исках да й задам директно въпроса защо е накарала Ник Спенсър да не взима сина си в Пуерто Рико, а после е отказала да замине с него. Дали някой й беше намекнал, че не е разумно да се качва на самолета?