Мери Кларк - Тук и отново

Разбрахме се да поддържаме връзка и после зададох въпроса, от който се страхувах:

— Как е Маги?

— Храни се по-добре и това й дава енергия. Кой знае, може да остане с нас и по-дълго, отколкото лекарите смятат. Продължаваме да се молим за чудо. Надяваме се и ти да се молиш.

— Бъдете сигурни.

— Защото, ако поживее достатъчно дълго, може и някой да открие лекарство срещу рака.

— И аз вярвам в това, Марти.

Затворих телефона, отидох до прозореца и погледнах навън. От апартамента ми не се разкрива кой знае каква гледка, само къщите от отсрещната страна на улицата, но аз бездруго не ги виждах. В ума ми бе само образът на четиригодишната Маги и ужасната мисъл, че заради алчността си някои хора може би нарочно бяха забавили разработването на ваксината срещу рака.

В събота Нед слушаше новините по радиото в колата на всеки кръгъл час. Радваше се, че Ани го бе накарала да си купи храна. Сега вече бе опасно да ходи до магазина. Беше сигурен, че показват снимката му и по телевизията, и по интернет.

Въоръжен и опасен. Точно така казаха.

Понякога след вечеря Ани се протягаше на канапето и заспиваше, а той отиваше и я прегръщаше. Тя се събуждаше и в първия миг изглеждаше стресната. После се засмиваше и казваше:

— Опасен си, Нед.

Но тогава беше различно.

Откакто застреля Пег, апетитът му се възвърна. Имаше чувството, че огромната тежест в гърдите му започваше да олеква. Ако не се беше нахранил с хляба и фъстъченото масло, щеше да отиде в къщата за гости, да убие Лин Спенсър и да вземе храна от кухнята й. Можеше дори да си тръгне оттук с нейната кола и никой нямаше да разбере.

Но ако гаджето й се върне и я намери, ченгетата веднага ще разберат, че колата й е изчезнала. И ще започнат да я търсят навсякъде. Беше лъскава и струваше много пари. Лесно можеха да я забележат.

— Чакай, Нед — каза Ани. — Почини си малко. Нямаш бърза работа.

— Знам — прошепна той.

В три часа, след като беше подремнал два-три часа, реши да излезе навън. В гаража нямаше достатъчно място за ходене и краката му бяха изтръпнали. Той отвори бавно вратата и се заслуша. Всичко беше наред. В тази част на имота нямаше никой. Бе готов да се обзаложи, че Лин Спенсър никога не идва насам. Но за всеки случай взе пушката.

Заобиколи басейна, като се криеше сред дърветата. Никой от къщата за гости не можеше да го види заради гъстите листа, но той виждаше къщата. Щорите бяха вдигнати и няколко прозореца — отворени. Сребристият кабриолет на Лин Спенсър беше паркиран на частния път. Гюрукът бе свален. Нед седна на земята с кръстосани крака. Тревата бе влажна, но не му пукаше.

Тъй като времето не означаваше нищо за него, не бе сигурен колко дълго бе седял там, когато вратата на къщата се отвори и Лин Спенсър излезе. Дръпна вратата зад себе си и тръгна към колата. Носеше черен панталон и блуза в черно и бяло. Изглеждаше много елегантна. Сигурно имаше среща за вечеря. Влезе в колата и запали двигателя, после потегли, като заобиколи предпазливо останките от опожарения си палат.

Нед изчака три-четири минути, за да се увери, че е напуснала имението, после тръгна бързо към къщата. Мина от прозорец на прозорец. Всички щори бяха вдигнати и къщата бе празна. Опита се да отвори страничните прозорци, но бяха заключени. Ако искаше да влезе вътре, трябваше да рискува да мине през преден прозорец. Но ако някой минеше по пътя, със сигурност щеше да го види.

Изтърка обувките си грижливо на чакъла, за да не остави кал по перваза или в къщата. С бързо движение вдигна левия преден прозорец, облегна пушката си на стената и се вдигна на ръце. Прехвърли крак през перваза, взе си пушката и скочи вътре. После спусна прозореца надолу така, както го бе намерил.

Провери дали не е оставил кални следи по перваза или по пода. Претърси къщата. Двете спални горе бяха празни. Със сигурност беше сам, но знаеше, че не може да разчита Лин Спенсър да остане достатъчно дълго навън, макар да се бе издокарала. Можеше дори да е забравила нещо и да се върне след минута.

Стоеше в кухнята, когато резкият звън на телефона го накара да стисне пушката и да сложи пръст на спусъка. Телефонът иззвъня три пъти преди да се включи секретарят. Нед отваряше и затваряше чекмеджетата на кухненските шкафове, когато чу съобщението.

— Лин, обажда се Карли. Довечера ще пиша черновата на историята и искам да ти задам няколко въпроса. Ще ти се обадя по-късно. Ако не успея да се свържа с теб, ще се видим утре в три часа в Бедфорд. Ако решиш да се върнеш и Ню Йорк по-рано, звънни ми. Номерът на мобилния ми телефон е 917-555-8420.