Мери Кларк - Тук и отново

Поговорихме още малко и аз станах да си ходя.

— Бяхте много мили — казах. — Обещавам, че когато се видим в неделя, ще бъда само гостенка, а не репортер.

— Радвам се, че имахме време да поговорим на спокойствие — отвърна Сюзън Барлоу. — Искахме обществеността да научи мнението ни. Никълъс Спенсър беше честен човек и себеотдаден учен. Да, мога да го нарека учен, макар да не бе завършил микробиология. Каквото и да се е объркало в «Генстоун», не е било по негова вина.

Семейство Барлоу ме изпратиха до вратата. Рийд ми отвори, а жена му каза:

— Карли, сетих се, че дори не те попитах за Лин. Добре ли е вече?

— Почти.

— Трябваше да й се обадя. Честно казано, не я харесах още в самото начало, но винаги ще съм й благодарна. Тя каза ли ти, че Ник възнамеряваше да вземе и Джак със себе си в Пуерто Рико? Лин обаче го убеди да промени плановете си. Джак беше ужасно разочарован, но ако беше в онзи самолет, щеше да катастрофира заедно с Ник.

Веднага харесах Винс и Джули Алкът. Винс и Кейси бяха учили заедно в университета «Джон Хопкинс».

— Никога няма да разбера как ние с Джули събрахме смелост да се оженим още като студенти — засмя се Винс. — Не мога да повярвам, че в неделя се навършват десет години.

Изпих чаша вино заедно с тях. Тактично се въздържаха и не ме разпитаха за посещението при съседите им. Споменах само, че семейство Барлоу са изключително приятни хора, а запознанството с Джак ми е доставило голямо удоволствие.

Според мен обаче Кейси усети, че съм разстроена, и след няколко минути се надигна.

— Не задържайте нахалните гости — каза той. — Карли трябва да поработи върху рубриката си, а и очакваме с нетърпение да се върнем тук в неделя.

Потеглихме към Манхатън в почти пълно мълчание. В седем без петнайсет, когато наближихме центъра, Кейси каза:

— Трябва да хапнеш нещо, Карли. Какво ти се яде?

Внезапно осъзнах, че умирам от глад.

— Хамбургер, ако нямаш нищо против.

«П. Дж. Кларк», прочутият ресторант на Трето авеню, бе отворен наскоро след сериозен ремонт. Отидохме там. След като поръчахме, Кейси каза:

— Наистина си разстроена, Карли. Искаш ли да поговорим?

— Не сега — отговорих. — Все още обмислям нещата.

— Запознанството с Джак ли те разстрои?

Гласът на Кейси прозвуча невероятно нежно. Знаеше, че се натъжавам, когато видя момченце на възрастта, на която Патрик щеше да е сега.

— И да, и не. Той наистина е много сладко хлапе.

След малко хамбургерите ни пристигнаха.

— Може би все пак ще е по-добре да поговорим — предложих. — Нали разбираш, проблемът е, че мога да събера две и две, но резултатът ме води към нещо лошо и плашещо.

В събота сутринта Нед пусна радиото в колата. Новините в седем тъкмо започваха. Докато слушаше, започна да се усмихва. В Гринуд лейк, Ню Джърси, трима души бяха застреляни в съня си. Полицията смяташе, че смъртта им е свързана с убийството на госпожа Елва Морган от Йонкърс, Ню Йорк. Наемателят й Нед Купър навремето притежавал къща в Гринуд лейк и се знаело, че е заплашвал жертвите. Репортажът продължаваше със съобщението, че Купър е заподозрян и за смъртта на Пег Райс, касиерка в квартална аптека, застреляна преди четири дни. Била направена балистична проба. Смятало се, че Купър шофира или осемгодишен бус форд или нов модел черна тойота. Бил въоръжен и опасен.

Точно такъв съм, помисли си Нед. Въоръжен и опасен. Дали не трябваше още сега да отиде в къщата за гости и да ликвидира Лин Спенсър и гаджето й? Не, по-добре не. Тук беше в безопасност. Можеше да изчака. Трябваше да измисли начин как да се добере до Карли Декарло.

Тогава и двамата с Ани можеха да се успокоят.

Тя обичаше да си тананика една песничка: «Запази последния танц за мен»…

Нед извади хляба и фъстъченото масло от колата и започна да си тананика, докато си правеше сандвич. Усмихна се, когато гласът на Ани се присъедини към неговия.

«Запази последния танц за мен»…

В събота спах до осем часа, а когато се събудих, се чувствах много по-добре. Седмицата бе изпълнена със събития и емоции и наистина се нуждаех от почивка. Съзнанието ми бе ясно, но това не ми помагаше да осмисля всичко, което бях научила. Стигнах до извода, че просто ми се иска да греша.

Докато си правех кафе, включих телевизора и чух репортажа за стрелеца, убил пет души през последните няколко дни. Като чух думата «Генстоун», се вслушах с нарастващ ужас в подробностите около трагедията. Нед Купър, жител на Йонкърс, продал дома си в Гринуд лейк без знанието на жена си и инвестирал парите в «Генстоун». Жена му загинала при катастрофа в деня, когато научила, че акциите вече не струват нищо.