Мери Кларк - Тук и отново

В стаята видя Лин Спенсър, изтегната удобно на канапето с чаша в ръка. Същият тип, когото бе забелязал да тича по частния път в онази нощ, седеше срещу нея. Не чуваше какво говорят, но по израженията на лицата им разбра, че са разтревожени.

Ако изглеждаха щастливи, щеше да се върне в гаража, да вземе пушката и да ги убие веднага, но фактът, че са притеснени, му хареса. Искаше му се да чуе разговора.

Лин изглеждаше така, сякаш се кани да остане в къщата известно време. Беше с панталон и пуловер, от онези скъпи спортни дрехи, които богатите носят. Наричаха ги «небрежно облекло». Ани обичаше да чете за тези небрежни дрехи и да казва подигравателно: «Моите дрехи са наистина небрежни, Нед. Имам ежедневни униформи, с които разнасям подносите. Имам спортни джинси и фланелки за чистенето. А за работа в градината имам само много небрежни дрехи.»

Споменът го натъжи отново. След като къщата в Гринуд лейк изчезна, Ани хвърли градинарските си ръкавици и инструменти в боклука. Не искаше да слуша обещанията му, че ще й купи нова къща. И не спираше да плаче.

Нед се отдръпна от прозореца. Беше късно. Лин Спенсър нямаше да се прибере у дома. Щеше да е тук и утре. Беше сигурен в това. А сега бе време да тръгва за Гринуд лейк.

Вратата на гаража не издаде нито звук, когато я затвори. Портата също не изскърца. Хората в къщата за гости нямаха представа, че Нед е бил тук.

Три часа по-късно той се върна от Гринуд лейк, прибра колата, заключи я и легна на шезлонга с пушката до себе си. Оръжието миришеше на барут. Прекрасна миризма, също като дим от пламтящ в камината огън. Нед прегърна пушката, зави се с одеялото и се сгуши уютно.

Рийд и Сюзън Барлоу живееха в къща от бели тухли във федерален стил, разположена в прекрасен имот в края на Лонг Айлънд. Кейси мина по частния път и паркира колата пред къщата им точно в пет часа. Възнамеряваше да отиде на гости на приятеля си, Винс Алкът, докато аз поговоря със семейство Барлоу.

Рийд Барлоу ми отвори, поздрави ме учтиво и каза, че жена му е в зимната градина.

— Гледката към водата е много приятна — обясни той, докато вървяхме по коридора.

Сюзън Барлоу оставяше табла с кана чай с лед и три високи чаши на масичката за кафе, когато влязохме в стаята. Помолих ги да ме наричат Карли. Изненадах се, че са толкова млади — едва ли бяха навършили шестдесет. Косата на Рийд беше прошарена, а на Сюзън — тъмноруса с няколко сребристи косъма. Бяха елегантна двойка, високи и слаби, с привлекателни черти и очи. Неговите бяха кафяви, нейните сиво-сини, но и при двамата се забелязваха следи от тъга. Зачудих се дали страдат за дъщеря си, починала преди осем години, или за бившия си зет Никълъс Спенсър.

Зимната градина бе много приятна. Следобедното слънце огряваше стените и подчертаваше яркожълтите шарки по възглавниците на ратановите мебели. Стените и подът от светъл дъб и ниският цветарник пред френските прозорци засилваха усещането, че си внесъл природата у дома.

Настояха да седна на канапето, което предлагаше чудесна гледка към Лонг Айлънд, а те се настаниха на близките кресла. Приех с удоволствие чаша чай с лед и за кратко поседяхме мълчаливо, като се оглеждахме един друг.

Благодарих, че се съгласиха да ме приемат и се извиних за някои от предстоящите въпроси, които можеше да им се сторят безчувствени. Двамата се спогледаха, после Рийд Барлоу стана и затвори вратата към коридора.

— В случай че Джак се върне, без да го чуем — обясни ми той. — Не бих искал да чуе разговора ни.

— Джак няма навика да подслушва — добави бързо Сюзън. — Но напоследък горкото дете е много объркано. Обожаваше Ник. Тъгува за него, но се справяше сравнително добре, докато не започнаха всички онези истории. Сега иска да вярва, че баща му е жив, но това е нож с две остриета, защото повдига въпроса защо Ник не му се обажда.

Реших да бъда напълно откровена.

— Знаете, че съм доведена сестра на Лин Спенсър — започнах.

И двамата кимнаха. Бях готова да се закълна, че при споменаване на името й по лицата им се изписа презрение, но просто го бях очаквала.

— Истината е, че съм виждала Лин само няколко пъти. Не съм в ролята на нейна адвокатка. Тук съм като журналист, за да науча мнението ви за Ник Спенсър.

Разказах им как се запознах с Ник и описах собственото си впечатление от него.

Говорихме повече от час. Очевидно много обичаха Ник. Шестте години, през които бил женен за дъщеря им, били прекрасни. Диагнозата й ги изненадала по времето, когато Ник планирал да превърне компанията си във фирма за фармацевтични проучвания.