Мери Кларк - Тук и отново

— След като Ник научи за болестта на Джанет, идеята му се превърна едва ли не в мания — прошепна Сюзън Барлоу.

После бръкна в джоба си, за да извади тъмните си очила. Обясни, че слънцето било прекалено силно, но вероятно просто не искаше да видя сълзите, които се опитваше да преглътне.

— Бащата на Ник се опитвал да създаде ваксина срещу рака — продължи тя. — Сигурна съм, че го знаете. Ник взе последните му записки и ги разучи. А дотогава собственият му интерес към микробиологията му бе дал много познания. Почувства, че баща му е бил на две крачки от откритието на лекарство, и реши да събере пари, за да създаде «Генстоун».

— Вие инвестирахте ли в «Генстоун»?

— Да, разбира се — отговори Рийд. — И бих го направил отново. Каквото и да се е объркало, причината не е, че Ник е искал да измами нас или някого другиго.

— След като дъщеря ви почина, останахте ли близки с Ник?

— Абсолютно. Ако е имало някакво напрежение, то се появи едва след женитбата му с Лин — каза Рийд и стисна устни. — Кълна се, че физическата прилика на Лин с Джанет бе определящият фактор за връзката им. Първия път, когато я доведе тук, ние с жена ми преживяхме тежък удар. А и за Джак не бе добре.

— Тогава Джак е бил на шест години, нали?

— Да. Помнеше майка си ясно. След като Ник и Лин се ожениха, Джак ни гостуваше често и нямаше никакво желание да се прибере у дома. Накрая Ник предложи да го запишем на училище тук.

— Защо Ник просто не се раздели с Лин? — попитах.

— Мисля, че постепенно щеше да се стигне и дотам — отговори Сюзън. — Но Ник бе толкова зает с опитите по ваксината, че проблемите с брака му бяха изтикани на заден план. Известно време той се тревожеше много за Джак, но после детето дойде да живее при нас и очевидно бе щастливо, така че Ник се съсредоточи само върху «Генстоун».

— Виждали ли сте някога Вивиан Пауърс?

— Не — отговори Рийд. — Разбира се, четохме за нея, но Ник никога не бе споменавал името й.

— Намеквал ли е, че в компанията има проблем, който е доста по-сериозен от обикновен провал на обещаващо лекарство при окончателните опити?

— През последната година нямаше съмнение, че е ужасно притеснен — каза Рийд, погледна жена си и тя му кимна утвърдително. — Довери ми, че взимал заеми срещу акциите си, защото смятал, че има нужда от допълнителни проучвания.

— Взимал е заеми срещу своите акции, а не от активите на компанията? — попитах веднага.

— Да. Ние сме финансово обезпечени, госпожице Декарло, и месец преди катастрофата Ник попита дали мога да му дам личен заем за необходимите изследвания.

— Дадохте ли му?

— Да. Няма да ви кажа колко точно, но вярвам, че ако Ник е взел всички онези пари, похарчил ги е за проучвания, а не ги е пъхнал в собствения си джоб.

— А вярвате ли, че е мъртъв?

— Да, вярвам. Ник никога не би изоставил сина си — увери ме Рийд, като вдигна ръка предупредително. — Мисля, че Джак влезе. Тренировката му по футбол е приключила.

Чух детски крачета да тичат по коридора и да спират пред затворената врата. Момчето надникна през френските прозорци и вдигна ръка да почука. Рийд му махна и скочи да го прегърне.

Джак беше слабичко хлапе с рошава коса и огромни сиво-сини очи. Широката усмивка, предназначена за баба му и дядо му, се превърна в свенлива усмивчица, когато се запозна с мен.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Декарло — рече той.

Усетих буца в гърлото. Спомних си думите на Ник Спенсър, че синът му е прекрасно дете. Прав беше. Веднага си личеше. И точно на възрастта, на която щеше да е синът ми Патрик, ако не беше умрял.

— Бабо, Боби и Питър ме поканиха да спя при тях. Може ли? Ще ядем пица. Майка им също ме покани.

Семейство Барлоу се спогледаха.

— Само ако обещаеш, че няма да стоите до много късно и да правите глупости — каза Сюзън. — Не забравяй, че рано сутринта си на тренировка.

— Обещавам. Благодаря ти, бабо. Казах, че ще им звънна веднага, ако се съгласиш — сериозно отговори хлапето и се обърна към мен. — Радвам се, че се запознахме, госпожице Декарло.

Джак вървя бавно до вратата, но когато излезе в коридора, веднага се затича. Баба му и дядо му се усмихнаха. Рийд Барлоу сви рамене.

— Както виждате, това е втори шанс за нас, Карли. Смешното е, че Боби и Питър са близнаци, а родителите им са само няколко години по-млади от нас.

— Въпреки всичко, което му се е случило, Джак изглежда чудесно и добре приспособено хлапе, а това е чест за вас.

— Той също си има тежки дни, разбира се — тихо промълви Рийд. — А и не можем да очакваме друго. Беше изключително близък с Ник. Несигурността го съсипва. Снимките на Ник и историите за него непрестанно се появяват по телевизията и вестниците. Един ден Джак се опитва да превъзмогне смъртта на баща си, а на следващия чува, че някой го е видял в Швейцария. И започва да си фантазира, че Ник може да е скочил с парашут от самолета преди катастрофата.