Мери Кларк - Тук и отново

Уолингфорд ми подаде ръка и ме посъветва да се видя с Лин скоро, защото имала нужда от поразвеселяване. Накрая Лоуъл Дрексъл ме изпроводи вън от свещените покои.

На дългата стена на рецепцията бе закачена карта на света, която показваше впечатляващото разпростиране на компанията. Ключовите страни бяха отбелязани с познати забележителности: кулите близнаци, Айфеловата кула, Колизеумът, Тадж Махал, Бъкингамският дворец. Картината бе изключителна и внушаваше на всеки, който я погледнеше, че «Гарнър Фармасютикъл» е световна сила.

Спрях да я разгледам.

— Все още изпитвам болка, когато видя снимка на кулите близнаци. Предполагам, че винаги ще е така — казах на Лоуъл Дрексъл.

— Вероятно.

Ръката му подхвана лакътя ми. Очевидно много му се искаше да ми каже да се разкарам.

На стената до вратата имаше снимка на важните клечки от «Гарнър Фармасютикъл». Исках да я разгледам, но не ми беше дадена такава възможност. Не можах да взема и няколко от брошурите, които лежаха на масата в чакалнята. Дрексъл ме избута в коридора и остана с мен, за да се увери, че се качвам на асансьора. Натисна копчето и погледна раздразнено, когато вратата не се отвори веднага. След малко асансьорът пристигна.

— Довиждане, госпожице Декарло.

— Довиждане, господин Дрексъл.

Асансьорът беше експресен. След миг бях долу във фоайето. Изчаках пет минути, после отново се качих в асансьора. Този път влязох и излязох от офиса на «Гарнър Фармасютикъл» за секунди.

— Съжалявам — промърморих на жената на рецепцията. — Господин Гарнър искаше да взема малко от литературата ви, когато си тръгвам — намигнах конспиративно. — Не казвайте на великия човек, че съм забравила.

Жената беше млада и доверчива.

— Обещавам — каза тя сериозно.

Исках да разгледам снимката на важните клечки, но чух гласа на Чарлз Уолингфорд в коридора и забързах. Този път обаче не се качих направо в асансьора, а се скрих зад ъгъла и зачаках.

След минута надникнах предпазливо и видях как Уолингфорд натисна нетърпеливо копчето на асансьора. Значи събрание в конферентната зала, а? Е, ако въобще има такова, явно горкият Чарлз не е поканен.

Да, сутринта определено бе интересна.

А вечерта се очертаваше още по-интересна. В таксито на път към службата проверих съобщенията на мобилния телефон. Имаше едно от Кейси. Снощи, когато дойде у нас, реши, че е прекалено късно да звъни на бившия тъст на Никълъс Спенсър в Гринуич. Но тази сутрин говорил с него. Семейство Барлоу били готови да поговорят с мен след пет часа, ако съм свободна.

— Днес следобед не съм на работа — завършваше Кейси. — Ако искаш, ще те закарам. Мога да пийна с Винс, докато ти си у семейство Барлоу, а после ще отидем някъде да вечеряме.

Идеята много ми хареса. Някои неща не могат да се изразят достатъчно добре с думи, но снощи, в мига, когато отворих на Кейси, изпитах усещането, че отношенията ни са се променили. И двамата знаехме накъде отиваме и се радвахме на това.

Обадих му се да мине да ме вземе към четири и се върнах и службата, за да довърша черновата на статията. Имах страхотна идея за заглавие: «Жертва или измамник?»

Погледнах една от последните снимки на Ник преди катастрофата и харесах онова, което видях. Беше направена отблизо и показваше сериозния му и вглъбен поглед, както и плътни, лишени от усмивка устни. Снимка на човек, който изглежда доста загрижен, но на когото можеш да се довериш.

Точно така — на когото можеш да се довериш. Струваше ми се невъзможно човекът, който толкова ме бе впечатлил на онази семейна вечеря, да лъже и да инсценира собствената си смърт.

Мислите ми потекоха в нова посока. Самолетната катастрофа. Знаех, че Ник Спенсър е дал координатите си на въздушния контрол в Пуерто Рико само минути преди връзката да прекъсне. Заради силната буря хората, които вярваха в смъртта му, смятаха, че самолетът е бил ударен от светкавица. Останалите мислеха, че е успял някак да се измъкне от самолета преди катастрофата, инсценирана от самия него.

Имаше ли трето обяснение? Добре ли е бил поддържан самолетът? Добре ли се е чувствал Спенсър преди да излети? Подложените на силен стрес хора, особено мъже на около четиридесет, могат да получат внезапен инфаркт.

Вдигнах слушалката. Беше време да си побъбря с Лин. Съобщих й, че искам да се отбия при нея за малко.

— Но искам да се видя само с теб, Лин — предупредих я.

Тя тъкмо излизаше и гласът й прозвуча нетърпеливо.

— Карли, ще прекарам уикенда в къщата за гости в Бедфорд. Искаш ли да дойдеш в неделя следобед? Там е тихо и спокойно и ще имаме достатъчно време да поговорим.