Мери Кларк - Тук и отново

— Карли, така само подкрепяш версията ми — меко каза Кен. — Оказа се, че Никълъс Спенсър е пътувал до Европа два или три пъти между февруари и четвърти април, когато самолетът му катастрофира.

— Може да е подозирал, че в компанията му става нещо странно. Моля ви, изслушайте ме. Двадесет и една годишната племенница на доктор Кендал, Лора Кокс, работи в отдела за кореспонденция на «Генстоун». Рецепционистката Бети ми каза вчера. Попитах я дали всички в компанията са знаели за родствената им връзка, но се оказа, че никой освен нея не е бил наясно. Един ден случайно споменала на Лора, че малкото й име е същото като на доктор Кендал. Момичето отговорило: «Кръстена съм на нея. Тя ми е леля.» Но по-късно Лора била ужасно разстроена и помолила Бети да не споменава и дума пред никого. Очевидно доктор Кендал не искала да се знае.

— Не разбирам какъв е бил проблемът — обади се Дон.

— Бети каза, че според политиката на компанията членове на семействата на служителите нямали право да кандидатстват за работа в «Генстоун». Доктор Кендал е знаела това.

— Медицинските компании смятат, че лявата ръка не трябва да знае какво върши дясната — кимна Дон. — Доктор Кендал определено е нарушила правилата, като е допуснала племенницата й да започне работа в «Генстоун». А аз я смятах за добра професионалистка.

— Работила е в «Харнес». Чудя се с каква ли репутация се е ползвала там.

— Ще проверя — каза Кен и си записа.

— А докато проверяваш, не забравяй, че всичко, което казваш за идеите на Никълъс Спенсър да ограби компанията си и да си присвои ваксината, може да се отнася и за някой друг.

— За кого?

— Например за Чарлз Уолингфорд. Какво знаеш за него?

Кен сви рамене.

— Аристократ. Не много способен, но все пак аристократ, който се гордее с произхода си. Прадядо му основал мебелната компания, за да помогне на бедните емигранти, като им осигури работа. Бил страхотен бизнесмен. Семейната компания процъфтяла. Бащата на Уолингфорд я разширил, а след като умрял, Чарлз заел мястото му и съсипал бизнеса.

— Вчера, когато бях в офиса на «Генстоун», секретарката на Уолингфорд негодуваше срещу синовете му, които го съдели заради продажбата на компанията.

Дон Картър обича да си придава невъзмутим вид, но очите му се разшириха при този факт.

— Карли, това е много интересно. Трябва да научим нещо повече.

Кен се заигра с очилата си. Надявах се, че размишлява върху други възможности за случилото се в «Генстоун».

— Успя ли да научиш името на другия пациент, който е напуснал раковото отделение на «Сейнт Ан»? — попитах го.

— Източникът ми в болницата се опитва да го научи — намръщи се той. — Името на човека вероятно вече се е появило на страницата за некролози във вестника.

Погледнах си часовника.

— Трябва да тръгвам. Господ да ми е на помощ, ако накарам Ейдриън Гарнър да ме чака. Може пък изведнъж да се размекне и да ми разкаже за плана за спасяване, за който Лоуъл Дрексъл ми намекна вчера.

— Ще опитам да отгатна за какво става дума — усмихна се Дон. — Отделът за връзки с обществеността на «Гарнър Фармасютикъл» ще заяви гръмко, че компанията ще погълне «Генстоун» и в жест на добра воля към служителите и акционерите ще платят осем или десет цента на долар от сумата, която е изчезнала. Ще съобщят, че «Гарнър Фармасютикъл» ще започне отначало борбата за унищожаване на рака.

Надигнах се.

— Ще ви уведомя как е протекла срещата. Ще се видим по-късно, момчета.

Поколебах се, но все пак преглътнах думите, които още не бях готова да изрека: че Ник Спенсър, жив или мъртъв, може да е бил жертва на заговор в собствената му компания. Както и че още двама души вече са пострадали покрай него — доктор Филип Бродерик и Вивиан Пауърс.

Офисите на «Гарнър Фармасютикъл» се помещават в «Крайслер» — великолепната стара сграда на авеню «Лексингтън» и Четиридесет и втора улица. Подраних с десет минути за срещата, но веднага ме поведоха към кабинета на Ейдриън Гарнър. Никак не се учудих, когато видях и Лоуъл Дрексъл там. Но третият човек в стаята ме изненада: Чарлз Уолингфорд.

— Добро утро, Карли! — поздрави ме той учтиво. — Аз съм гостът изненада. По-късно ще имаме събрание и Ейдриън любезно ме покани да се присъединя към вас.

Внезапно си представих как Лин целува Уолингфорд и роши косата му, както секретарката ми бе разказала вчера. Подсъзнателно винаги бях смятала Чарлз Уолингфорд за дребна риба и образът в мислите ми само подсилваше тази идея. Ако Лин имаше връзка с него, несъмнено го правеше само защото искаше още един скалп на колана си.