Мери Кларк - Тук и отново

— Да не би полицаите да смятат, че Вивиан се преструва? — негодуваше Джейн.

— Ако е така, грешат. Със сигурност не се преструва — отговорих мрачно.

Беше девет часа, когато най-после си влязох у дома. Кейси беше оставил няколко съобщения на телефонния секретар — в четири, в шест и в осем часа. Всичките бяха едни и същи. «Обади ми се независимо от часа. Важно е.»

Беше си у дома.

— Току-що се прибрах — казах с извинение в гласа. — Защо не ми звънна на мобилния?

— Направих го. Няколко пъти.

Бях се подчинила на болничното нареждане да си изключа телефона, а после бях забравила да го включа отново и да си проверя съобщенията.

— Предадох на Винс молбата ти да поговориш с тъста на Ник Спенсър. Сигурно съм бил адски убедителен, или пък новината за Вивиан Пауърс ги е разтърсила. Искат да говорят с теб, Карли. По всяко време, когато ти е удобно. Предполагам, че вече си чула за Вивиан.

Разказах му, че съм била в болницата.

— Кейси, можех да науча толкова много от нея.

Едва когато чух гласа си, осъзнах, че всеки момент може да избухна в плач.

— Мисля, че Вивиан искаше да говори с мен, но се страхуваше да ми се довери. А после реши, че все пак може да ми има доверие. Остави ми съобщение. Колко ли дълго се е крила в къщата на съседката си? Или пък някой я е видял да влиза там?

Говорех толкова бързо, че сливах думите.

— Защо не е звъннала за помощ от телефона на съседката си? Дали е успяла да стигне до колата, или някой я е откарал оттам? Кейси, мисля, че е била ужасно изплашена. Където и да е била през цялото време, опитвала се е да звъни на мобилния телефон на Ник Спенсър. Възможно ли е да е повярвала на слуха, че са го видели в Швейцария? Онзи ден, когато говорих с нея, бе убедена, че той е мъртъв. Не може да е била в колата пет дни. Защо не й помогнах? Още тогава усещах, че нещо не е наред.

Кейси ме прекъсна.

— Чакай, чакай. Дрънкаш несвързано. Ще бъда при теб до двайсет минути.

Всъщност минаха двадесет и три. Когато отворих вратата, Кейси ме прегърна и поне за момент кошмарното бреме от мисълта, че съм виновна за състоянието на Вивиан, падна от раменете ми.

Мисля, че точно в този момент спрях да се съпротивлявам на любовта си към Кейси и повярвах, че и той се влюбва в мен. Все пак най-силното доказателство за любов е да си с някого, когато той се нуждае от теб, нали?

— Това е басейнът им, Ани — каза Нед. — Сега е покрит, но миналото лято, когато работих тук, беше открит. На онези тераси имаше маси. Градините бяха невероятно красиви. Затова исках и ти да получиш същото.

Ани му се усмихна. Започваше да разбира, че не е искал да я нарани, когато продаде къщата.

Нед се огледа наоколо. Стъмваше се. Не бе възнамерявал да влиза в имота, но си спомни кода за портата. Така беше влязъл и когато запали пожара. Портата се намираше в лявата част на имението, зад английската градина. Богатите не обичаха да виждат прислугата си. Не искаха разнебитените коли или пикапи на слугите да задръстват частния им път.

— И затова винаги имат буферна зона, Ани — обясни Нед. — Садят дървета, за да са сигурни, че няма да ни виждат как идваме и си отиваме. Хак им е, че можем да обърнем това срещу тях. Можем да влизаме и излизаме колкото си искаме, а те нищо няма да разберат.

Докато работеше в имението, Нед се грижеше за моравите, подрязваше храстите и садеше цветя около басейна. Познаваше всеки сантиметър от околността.

Обясни всичко това на Ани по пътя насам.

— Нали разбираш, трябваше да използваме тази порта, когато работех тук. Виж какво гласи надписът: «Служебен вход». Икономът трябва да натисне домофона, за да пусне вътре доставчиците или хората, които работят тук. Но главният градинар, онзи гаден тип, когото набих, знаеше кода. Всеки ден паркирахме пред този гараж. Не го използват за друго, освен за складиране на градински мебели. Е, предполагам, че това лято няма да го използват. Никой не би искал да посети подобно място с опожарена къща. В задната част на гаража има малка баня с тоалетна и мивка. За хора като мен. Да не мислиш, че биха те пуснали да припариш в къщата им? По никакъв начин, Ани. Семейството, което се грижеше за господарската къща, бяха свестни хора. Ако ги бяхме срещнали, щях да спра да им кажа, че съжалявам за пожара. Днес изглеждам добре и всичко щеше да е наред. Но имах чувството, че няма да ги видим, и се оказах прав. Изглежда са напуснали. Колата им я няма, а и къщата, в която живееха, е тъмна. Вече няма господарски дом, за който да се грижат. И те трябваше да използват служебния вход. Всички тези дървета са засадени, за да скриват гледката от портата и гаража към голямата къща. Ани, когато работех тук, чух как онзи тип Спенсър обясняваше по телефона, че ваксината му е вълшебна и ще спаси света. А миналата година чух други хора да казват, че са купили от акциите му, които са удвоили цената си и продължават да растат.