Мери Кларк - Тук и отново

Знаех си! Между тях определено имаше нещо.

— Господин Уолингфорд дразнеше ли се, когато тя го прекъсваше?

— Мисля, че се притесняваше. Той е изключително изискан човек, а тя рошеше косата му и се смееше, когато й казваше да престане. Казвам ви, госпожице Декарло, тя пренебрегваше хората и се държеше нахално, сякаш можеше да прави каквото си поиска.

— Имахте ли възможност да наблюдавате как се развиват отношенията между Вивиан Пауърс и Ник Спенсър?

След като веднъж се разприказва, госпожа Райдър се превърна в мечтата на журналиста.

— Кабинетът му е в другото крило, затова не ги виждах често заедно. Но веднъж, когато си тръгвах, той изпращаше Вивиан до колата й. По начина, по който се докосваха и гледаха, разбрах, че става нещо много специално. По онова време се зарадвах, защото смятах, че той заслужава по-добра жена от ледената кралица.

Бяхме стигнали до рецепцията и забелязах, че жената там ни гледа напрегнато, свела глава, сякаш се опитваше да чуе разговора ни.

— Ще ви оставя да си вършите работата, госпожо Райдър — казах. — Обещавам, че няма да ви цитирам. Имам само един въпрос още. Сега вярвате, че Вивиан е останала на работа, за да прикрие следите на парите. Но точно след самолетната катастрофа беше ли опечалена?

— Всички страдахме и не можехме да повярваме, че е станало толкова ужасно нещо. Като пълни кретени седяхме, плачехме и повтаряхме колко прекрасен човек бе Ник Спенсър. И през цялото време наблюдавахме Вивиан, защото подозирахме, че му е любовница. А тя не промълви дума. Стана и си отиде у дома. Вероятно я е било страх, че няма да успее да изиграе ролята си достатъчно добре и да ни заблуди. Но какъв смисъл има да говорим за това? Банда крадци! — каза тя рязко и посочи рецепционистката. — Бети ще ви разведе наоколо.

Оказа се, че мога да говоря само с хора, които не представляваха интерес за мен. Никой от тях не заемаше пост, който би му позволил да знае нещо за писмото от Карълайн Съмърс до Ник Спенсър. Разпитах Бети за лабораторията.

— И лабораторията ли се затваря днес?

— О, не. Доктор Келтавини, доктор Кендал и помощниците им ще останат още известно време.

— А днес тук ли са?

— Само доктор Кендал — отвърна тя и ме изгледа притеснено.

Очевидно доктор Кендал не бе в списъка на хората, които можех да интервюирам, но Бети все пак й се обади.

— Госпожице Декарло, имате ли представа колко е трудно ново лекарство да получи одобрение? — попита доктор Кендал. — Всъщност само едно от петдесет хиляди химически съединения, открити от учените, стига до пазара. Изпитанията на лекарства срещу рака продължават вече десетилетия. Когато Никълъс Спенсър създаде тази компания, доктор Келтавини бе неимоверно заинтересуван и ентусиазиран от резултатите при проучванията на баща му. Дори се отказа от работата си в една от най-престижните научни лаборатории в страната, за да се присъедини към Ник Спенсър. Трябва да добавя, че и аз постъпих по същия начин.

Седяхме в кабинета й над лабораторията. Миналата седмица, когато се запознахме, я сметнах за не особено привлекателна, но сега осъзнах, че у нея имаше нещо пламенно, което тогава бях пропуснала. Тъмната й коса бе прибрана зад ушите и й придаваше прекалено строг вид, който ми бе попречил да забележа странния нюанс на сиво-зелените й очи. Бях останала с впечатлението, че е изключително интелигентна жена, но сега осъзнах, че е и невероятно привлекателна.

— В лаборатория или във фармацевтична фирма работехте, доктор Кендал?

— В изследователски център «Харнес».

Впечатлих се. Няма по-високо ниво от «Харнес». Зачудих се защо се бе отказала от тази работа, за да отиде в новосъздадена компания. Самата тя бе казала току-що, че само едно от петдесет хиляди нови лекарства стига до пазара.

Сама отговори на незададения ми въпрос.

— Никълъс Спенсър беше най-убедителният човек в набирането на кадри, както и на пари.

— Откога сте тук?

— Малко повече от две години.

Благодарих на доктор Кендал за срещата и си тръгнах. Отбих се до рецепцията, за да благодаря на Бети и да й пожелая късмет. Попитах я дали поддържа връзка с някои от машинописките от отдела за кореспонденция.

— Пат живее близо до нас. Напусна преди една година — отговори тя. — Познавам Една и Шарлът, но не бях много близка с тях. Ако искате да се свържете с Лора, просто попитайте доктор Кендал. Тя е нейна племенница.

Нед бе сигурен, че ченгетата ще се върнат. Въпросът беше кога. Цял ден мисли за това. Пушката беше скрита, но ако имаха заповед за претърсване на буса му, вероятно щяха да открият следи от ДНК-то на Пег. Беше прокървила малко, когато си удари главата в таблото.