Мери Кларк - Тук и отново

Вивиан ми се бе обадила около четири часа в петък, за да ми съобщи, че знае кой е взел документацията от доктор Бродерик. Според Алън Дезмънд сестра й Джейн се опитала да й звънне същата вечер към десет часа, но не успяла да се свърже. Рано сутринта съседът, който разхождал кучето си, забелязал отворената предна врата.

Попитах ченгетата смятат ли за възможно Вивиан да е чула или видяла някого в задната част на къщата и затова да е избягала от предната, като случайно е съборила лампата и масата в бързината си.

Според детектив Шапиро всичко бе възможно, макар отначало да бил убеден, че изчезването е инсценирано. А и фактът, че Вивиан е избягала с колата на съседката си само подсилваше тази възможност.

Усетих, че коментарът на Шапиро вбеси Алън Дезмънд, но той не каза нищо. Също като семейство Бикорски, които се радваха, че дъщеря им ще посрещне още една Коледа, той бе благодарен, че дъщеря му може да е отишла някъде по своя собствена воля.

Оставих го с полицаите, след като се разбрахме, че ще поддържаме връзка, и потеглихме за Каспиън.

Анет Бродерик беше хубава жена на около петдесет и пет години с прошарена коса, чиито къдрици смекчаваха ъгловатото й лице. Тя любезно предложи да се качим в апартамента им над кабинета на доктора.

Къщата беше чудесна. Просторни стаи, високи тавани, гипсови корнизи и лъскав паркет. Настанихме се в библиотеката. През прозорците нахлуваше слънце, което подсилваше уюта в приятната стая.

Осъзнах, че бях прекарала последната седмица в компанията на хора, уплашени и стреснати от неочаквания обрат в живота си. Семейство Бикорски, Вивиан Пауърс и баща й, служителите на «Генстоун» с разбити надежди — всички тези хора живееха под огромно напрежение, а аз не можех да ги изкарам от мислите си.

Помислих си, че единственият човек, за когото не се бях сещала скоро, бе доведената ми сестра.

Анет Бродерик ми предложи кафе. Отказах, но приех чаша вода.

— Филип се оправя — съобщи тя. — Може да отнеме доста време, но очакват, че ще се възстанови напълно.

Преди да успея да й кажа колко се радвам да чуя това, тя добави:

— Честно казано, отначало идеята ви, че случилото се с Филип не е инцидент, ми се стори абсурдна, но после размислих.

— Защо? — попитах бързо.

— Ами… не искам да пресилвам нещата… но когато излезе от кома, Филип се опита да ми каже нещо. Стори ми се, че думите му бяха «колата завъртя». По следите на пътя полицаите съдят, че колата, която го прегази, може да е направила обратен завой, за да стигне до него.

— Значи полицаите допускат, че съпругът ви може да е бил прегазен нарочно?

— Не. Смятат, че шофьорът е бил пиян. А и напоследък имали доста проблеми с непълнолетни хлапета, които пиянствали или се дрогирали. Мислят, че някой може да е отивал в другата посока, да е направил обратен завой и да не е видял Филип. Карли, защо продължавате да твърдите, че не е било инцидент?

Тя ме слушаше внимателно, докато й разказвах за изчезналото писмо от Карълайн Съмърс до Ник Спенсър и за кражбата на картона на дъщеря й не само от доктор Бродерик, но и от болниците в Каспиън и Охайо.

— Да не би да твърдите, че някой може да е повярвал в подобно магическо излекуване?

— Не знам. Но подозирам, че според някого ранната документация на доктор Спенсър е била достатъчно обещаваща, за да я открадне. А доктор Бродерик можеше да идентифицира този човек. Заради целия шум, който се вдигна около Ник Спенсър, съпругът ви може да е станал неудобен.

— Споменахте, че рентгеновите снимки са били взети от болниците в Каспиън и Охайо. Един и същи човек ли ги е взел?

— Проверих, но чиновничките не помнят. И двете обаче са сигурни, че човекът, представил се за съпруг на Карълайн Съмърс, не се е отличавал с нищо особено. От друга страна, доктор Бродерик си спомня добре кой е прибрал документацията на доктор Спенсър.

— В този ден си бях у дома и случайно погледнах през прозореца в мига, когато онзи човек се качваше в колата си.

— Не знаех, че сте го видяла. Ще можете ли да го познаете?

— Със сигурност не. Беше ноември и си беше вдигнал яката. Останах с впечатление, че е боядисал косата си с шампоан оцветител. Нали знаете как тези коси изглеждат оранжеви на слънцето.

— Доктор Бродерик не ми каза нищо такова, когато говорих с него.

— Той почти постоянно е упоен, но когато е в съзнание, иска да разбере какво му се е случило. Засега обаче май няма други спомени освен онези думи за колата.

— Доколкото разбрах от него, той е участвал в някои от проучванията на доктор Спенсър. Затова Ник му поверил документацията на баща си. Често ли работеха заедно?