Мери Кларк - Тук и отново

— Госпожо Уорд, ще идвам в Каспиън. Много е важно да поговоря с госпожа Бродерик. Вероятно ще пристигна при вас към два и се надявам тя да ми отдели петнадесет минутки. Онзи ден, когато говорих с нея, й дадох номера на мобилния си телефон, но позволете да го дам и на вас. Ще ви бъда задължена, ако ми се обадите, в случай че тя откаже да се види с мен.

Последното ми обаждане бе до Роза и Мануел Гомес. Намерих ги в дома на дъщеря им в Куинс.

— Четохме за изчезването на госпожица Пауърс — каза Мануел. — Притеснени сме, да не й се е случило нещо лошо.

— Значи не вярвате, че е отишла при господин Спенсър в Швейцария?

— Не, не вярваме, госпожице Декарло. Но кой се интересува от нашето мнение?

— Мануел, сещаш ли се за онзи павиран път, който води към езерцето? Точно зад лявата колона при портата.

— Разбира се.

— Възможно ли е някой да паркира колата си там?

— Господин Спенсър редовно паркираше там.

— Господин Спенсър!

— Особено през лятото. Понякога, когато госпожа Спенсър имаше гости при басейна, а той се прибираше от Ню Йорк и искаше да отиде в Кънектикът при Джак, оставяше колата си там, за да не я забележат. После се промъкваше горе, за да се преоблече.

— Без да се обади на госпожа Спенсър?

— Той смяташе, че ако се заприказва с гостите, няма да може да се измъкне.

— Каква кола караше?

— Черно беемве седан.

— А някои от приятелите на семейството паркираха ли на онзи път?

Последва кратка пауза, после той отговори бързо:

— През деня не, госпожице Декарло.

Алън Дезмънд имаше вид на човек, който не е спал поне от три дни, и бях сигурна, че наистина е така. Лицето на шестдесетгодишния мъж бе посивяло като косата му. Беше висок и слаб и изглеждаше измъчен. Но все пак бе облечен спретнато в костюм и с вратовръзка. Имах чувството, че е от хората, които никога не излизат без вратовръзка, освен ако отиват да играят голф.

Избрахме маса в ъгъла, където никой не можеше да чуе разговора ни. Поръчахме си кафе. Усетих, че господин Дезмънд не е хапнал нищо цяла сутрин, и казах:

— Бих хапнала парче пай, но само ако и вие си поръчате.

— Много сте мила и грижовна, госпожице Декарло. Познахте — не съм ял отдавна. Е, да си вземем по едно парче.

— За мен със сирене — казах на келнерката.

Той кимна утвърдително, после ме погледна.

— Значи се видяхте с Вивиан в понеделник следобед?

— Да. Преди това й звънях, но отказа да се видим. Според мен беше убедена, че се каня да съсипя напълно репутацията на Никълъс Спенсър, и не искаше да участва в това.

— Но защо не се е възползвала от възможността да го защити?

Защото за съжаление невинаги има такава възможност. Неприятно ми е да го призная, но има хора от медиите, които чрез елиминиране на част от интервюто могат да превърнат положителното мнение в страхотно оплюване. Мисля, че Вивиан бе наскърбена от ужасните клюки за Ник Спенсър и не искаше и тя да допринася.

Баща й кимна.

— Вивиан винаги е била изключително лоялна. Чухте ли какво казах, Карли? — намръщи се той с болка. — Говоря за Вивиан като за умрял човек. Това ме ужасява.

Искаше ми се да бях убедителна лъжкиня и да кажа нещо успокоително, но не можех.

— Господин Дезмънд, прочетох изявлението ви, че редовно сте говорил с Вивиан по телефона през трите седмици след катастрофата със самолета на Никълъс Спенсър. Подозирахте ли, че тя има романтична връзка с него?

Той отпи глътка кафе преди да отговори, но нямах чувството, че се опитва да печели време. Очевидно искаше да обмисли въпроса и да даде честен отговор.

— Жена ми твърди, че никога не отговарям директно на въпросите. Вероятно е така — усмихна се той. — Затова позволете ми да ви обясня някои неща. Вивиан е най-малката от четирите ни дъщери. Запозна се с Джоел в колежа и се ожениха преди девет години, когато тя беше на двадесет и две. За съжаление, както сигурно знаете, Джоел почина от рак преди малко повече от две години. По онова време се опитвахме да я убедим да се върне в Бостън, но тя започна работа при Спенсър. Радваше се много, че ще стане част от компанията, която ще пусне на пазара ваксина срещу рака.

Ник Спенсър е бил женен за Лин от две години. Бях готова да се обзаложа, че по онова време бракът им вече не е бил особено добър.

— Ще бъда напълно откровен с вас, Карли — продължи Алън Дезмънд. — Ако Вивиан е имала любовна връзка с Никълъс Спенсър, това не е станало още в самото начало. Тя отиде в компанията му шест месеца след смъртта на Джоел. През уикендите идваше у дома поне веднъж месечно. Майка й или аз, или някоя от сестрите й говорехме с нея всяка вечер по телефона и се притеснявахме, че вечно си е у дома. Карахме я да се запише в някоя група опечалени или да работи за магистърска степен. Искахме да се занимава с нещо извън дома си.