Мери Кларк - Тук и отново

— Веднъж. Стана недоразумение.

— А бил ли си в затвора?

Беше лежал в областния затвор, докато Ани събере парите за гаранцията. И там научи как да изпраща електронни съобщения, които не могат да бъдат проследени. Мъжът в съседната килия му бе обяснил, че просто трябва да отидеш в някоя библиотека, да седнеш пред компютър, да влезеш в интернет и да използваш хотмейл.

— Услугата е безплатна, Нед — беше добавил затворникът. — Можеш да влезеш в интернет с фалшиво име и никой няма да разбере. Ако ченгетата решат да те издирят, ще стигнат до библиотеката, но не могат да те открият.

— Бях в затвора само за една нощ — мрачно отговори Нед.

— Виждам, че обувките ти са много кални. Случайно да си ходил в парка онази нощ, след като си тръгна от аптеката?

— Казах ви, че се прибрах направо у дома.

Беше захвърлил трупа на Пег в парка.

Карсън отново оглеждаше обувките му.

Но аз не съм излизал от колата, напомни си Нед. Наредих на Пег да слезе и да се прибере пеша, а когато се затича уплашено, я застрелях. Нямат причина да говорят за обувките ми. Не съм оставил отпечатъци от тях в парка.

— Нед, имаш ли нещо против да разгледаме колата ти? — попита Пиърс.

Не разполагаха с никакви сериозни улики срещу него.

— Да, имам — рязко отговори Нед. — Определено съм против. Отивам в аптеката да си купя лекарства. Нещо се случва със симпатичната жена, която извади лош късмет да си изпусне автобуса, а сега вие се опитвате да изкарате, че съм й направил нещо. Разкарайте се оттук.

Видя, че очите им се вледениха. Беше надрънкал прекалено много. Откъде можеше да знае, че Пег е изпуснала автобуса? Да, сигурно това си мислеха.

Реши да рискува.

— По радиото съобщиха, че си е изпуснала автобуса. Така е, нали? Някой я е видял да тича към спирката. Да, имам нещо против да огледате колата ми. Освен това ми е неприятно да идвате тук и да ми задавате всички тези въпроси. Разкарайте се. Чувате ли? Изчезвайте и стойте далеч оттук!

Не бе възнамерявал да размахва ръце срещу ченгетата, но точно така постъпи. Превръзката на ръката му падна и полицаите видяха мехурите.

— Как се казва лекарят, който лекува ръката ти, Нед? — тихо запита Карсън.

Добър нощен сън означава, че всички части на мозъка ми се събуждат по едно и също време. Не се случваше често, но когато се събудих на първи май, се чувствах свежа и отпочинала, което беше добре, като се има предвид как протече предният ден.

Изкъпах се и облякох лекия сив раиран костюм, който си бях купила в края на миналия сезон. Отворих прозореца, за да проветря и да разбера каква е температурата навън. Беше чудесен пролетен ден — топъл с лек ветрец. По перваза на прозореца на съседа бяха подредени саксии, от които надничаха пъстри цветя, а над тях се виждаше синьо небе с пухкави бели облачета.

Когато бях малка, всеки първи май в църквата ни в Риджуд се провеждаше церемония, на която коронясвахме Богородица. Думите на химна, който пеехме възторжено, прелетяха през мислите ми, докато си слагах червило и сенки.

Сетих се защо песента неочаквано изникна в съзнанието ми. Бях едва на десет години, когато ме избраха да коронясам статуята на Божията майка с венец цветя. Всяка година тази чест се падаше на десетгодишно момче или момиче.

Патрик щеше да навърши десет години следващата седмица.

Дори и дълго след като си се примирил с мъката от загубата на любим човек и си се върнал към живота, от време на време се появява нещо, което ти напомня за него, и отваря раната отново.

Наложих си да не мисля повече за това.

Отидох пеша на работа и стигнах в девет без двайсет. Влязох в кабинета на Кен, където Дон Картър вече се бе настанил удобно. Още не бях изпила първото си кафе, когато вълненията започнаха.

Обади се детектив Клифърд от полицията в Бедфорд и съобщението му ни шокира сериозно. Полицаят ни информираше, че са проследили посланията, изпратени до електронния ми адрес, включително онова, което не бях запазила — напомнянето да се подготвя за деня на страшния съд. И трите писма били изпратени от област Уестчестър. Първите две от обществена библиотека в Хейстингс, а третото — от библиотека в Кротън. Изпращачът използвал хотмейл — безплатна интернет услуга, но вкарал фалшива информация, за да се регистрира.

— Каква информация? — попита Кен.

— Името на Никълъс Спенсър и адреса на дома му в Бедфорд, който изгоря миналата седмица.