Мери Кларк - Тук и отново

И тогава ще започнат да търсят пушката. Госпожа Морган ще им каже, че той често ходи на гробищата, и накрая ченгетата ще се усетят.

В четири часа реши да не чака повече.

Гробището беше безлюдно. Нед се зачуди дали липсваше на Ани така, както тя на него. Земята все още бе кална и той лесно изрови пушката и кутията с патрони. После поседя на гроба няколко минути. Не му пукаше, че дрехите му се цапат и мокрят. Там се чувстваше по-близо до Ани.

Оставаше му да се погрижи за някои хора, но когато си свършеше работата, щеше да дойде тук и никога вече да не си тръгне. За момент Нед се изкуши да го направи още сега. Знаеше как. Сваляш си обувките, лапваш дулото и натискаш спусъка с пръста на крака си.

Засмя се, когато си припомни как веднъж направи това с незаредена пушка, за да подразни Ани. Тя изпищя и избухна в сълзи, а после се втурна към него и го оскуба. Не го заболя. Отначало Нед се разсмя, но после съжали, задето бе разстроил жена си. Ани го обичаше. Беше единствената, която някога го бе обичала.

Той се надигна бавно. Дрехите му бяха толкова мръсни, че хората отново щяха да го зяпат втренчено. Затова се върна в буса, уви пушката в одеялото и подкара към къщи.

Госпожа Морган щеше да е първата.

Нед се изкъпа, избръсна и среса. После извади тъмносиния си костюм от гардероба и го сложи на леглото. Ани му го беше купила преди четири години за рождения ден. Беше го обличал само няколко пъти. Мразеше да се докарва. Но сега го сложи заедно с риза и вратовръзка. Заради любимата си Ани.

Приближи се до тоалетката, където всичко си беше така, както жена му го бе оставила. Кутийката с перли, които й подари за Коледа, лежеше в горното чекмедже. Ани се влюби в подаръка, макар да му каза, че не е трябвало да харчи сто долара. Нед взе кутийката.

Чуваше как госпожа Морган се разхожда горе. Проклетата жена вечно мърмореше, че Нед е ужасно разхвърлян. Беше се оплаквала на Ани от боклуците в неговата част на гаража. След това пък хленчеше, че не го бе почистил като хората и не завързал чувалите, а само ги струпал на голяма купчина до къщата. Беше разстроила Ани, а сега, след смъртта й, искаше да го изрита на улицата.

Нед зареди пушката и се качи горе. Почука на вратата.

Госпожа Морган отвори, но не свали веригата. Страхуваше се от него, но когато го видя, се усмихна и каза:

— Нед, изглеждаш чудесно. По-добре ли се чувстваш?

— Да. А след минута ще се почувствам още по-добре.

Държеше пушката отстрани, за да й попречи да я види.

— Започвам да подреждам апартамента — обясни той. — Ани ви харесваше много и затова искам да ви подаря перлите й. Може ли да вляза?

Забеляза подозрението в очите на госпожа Морган и усети нервността й по начина, по който хапеше долната си устна. Но после чу плъзгането на веригата.

Бързо бутна вратата и нанесе удар. Жената се спъна и падна. Нед насочи пушката и видя погледа, който бе очаквал с нетърпение. Поглед на умиращ. Беше го видял в очите на Ани, когато се втурна към смазаната й кола след катастрофата.

Съжаляваше само, че госпожа Морган затвори очи преди да я простреля.

Щяха да я намерят най-рано утре, може би дори вдругиден. А това щеше да му остави достатъчно време за другите.

Намери чантата й и взе ключовете от колата й и портфейла. Вътре имаше сто двадесет и шест долара.

— Благодаря ви, госпожо Морган — ухили се той. — Сега синът ви може да получи цялата къща.

Чувстваше се спокоен и доволен. В главата си чуваше глас, който му нареждаше какво да прави: «Паркирай буса някъде, където няма да го открият скоро. После използвай колата на госпожа Морган. Новата й чистичка черна тойота, която никой няма да забележи.»

След един час вече шофираше тойотата. Беше оставил буса на паркинга на болницата, където никой нямаше да му обърне внимание. Хората непрестанно влизаха и излизаха оттам. После се върна вкъщи и погледна усмихнато втория етаж. Почувства се прекрасно, когато си помисли за госпожа Морган. Качи се на колата й и потегли. На ъгъла спря да изчака светофара. В огледалото за обратно виждане забеляза как някаква кола спира пред къщата и от нея излязоха двамата детективи. Идваха да поговорят с него отново. Или да го арестуват.

Прекалено късно, помисли си Нед. Всичко, което правеше, бе в името на Ани. В нейна памет искаше да посети руините на палата, който го бе накарал да мечтае за подобна къща. А накрая мечтата се бе превърнала в кошмар, който отне живота й. Е, затова пък той отне живота на палата. Докато шофираше натам, изпита чувството, че Ани е до него.