Мери Кларк - Тук и отново

Нед погледна Ани. Понякога я виждаше много ясно, друг път, като сега, до него имаше само сянка.

— Е, както и да е, вече знаеш как стана всичко.

Протегна се да хване ръката й, но макар да знаеше, че е там, не можеше да я усети. Жегна го разочарование, но го прикри. Ани сигурно още му беше ядосана.

— Време е да вървим — най-после каза той.

Мина покрай басейна и горичката към гаража, където прибираха градинските мебели.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед преди да си тръгнем, Ани?

Вратата на гаража не беше заключена. Някой бе допуснал грешка. Но нямаше значение. Бездруго можеше с лекота да счупи някой прозорец. Нед влезе вътре. Възглавниците на мебелите бяха струпани по рафтовете в задната част.

— Виждаш ли, Ани? Чудесен гараж. Чист и спретнат — закачливо се усмихна той. — Е, скъпа, да тръгваме към Гринуд лейк. Трябва да се погрижим за онези хора, които се отнесоха толкова гадно с теб.

Гринуд лейк се намираше в Ню Джърси. Нед стигна за около час и десет минути. По новините не чу нищо за госпожа Морган — значи полицаите още не я бяха открили. Но пък няколко пъти чу, че приятелката на Ник Спенсър била намерена. Съпруга и приятелка! Точно това можеше да се очаква от Спенсър.

— Приятелката му е много зле, скъпа — каза той на Ани. — Тежко болна. И тя си получи своето.

Не искаше да стига до Гринуд лейк прекалено рано, защото семейство Харник и госпожа Шафли си лягаха след новините в десет. Отби се в малко ресторантче и си поръча хамбургер.

Беше точно десет, когато паркира на мястото, където преди стоеше любимата им къща. У госпожа Шафли светеше, но в къщата на семейство Харник бе тъмно.

— Ще пообиколим наоколо, скъпа — реши Нед.

В полунощ семейство Харник още не се бяха прибрали у дома и Нед реши, че не може да чака тук повече. Ако застреля госпожа Шафли през прозореца, би било чудесно, но няма да може да се върне никога вече.

— Ще се наложи да изчакаме, скъпа — каза той. — Къде да отидем сега?

— Да се върнем в имението — чу гласа й. — Скрий колата в гаража и си приготви удобно легло на една от кушетките. Там ще си в безопасност.

В петък сутринта пристигнах в сградата на «Уолстрийт уикли» първа. Имах уговорка с Кен и Дон да се видим в осем часа, за да обсъдим всичко преди срещата ми с Ейдриън Гарнър в девет и половина. Май още от самото начало и тримата чувствахме, че ходът на събитията е променен, и то не само заради затварянето на вратите на «Генстоун». Кълбото се разплиташе доста бързо. Знаехме, че не трябва да изоставаме.

Разказах им за състоянието на Вивиан Пауърс. Оказа се, че Кен и Дон също имат нов поглед върху събитията, но заключенията им се различаваха от моите.

— Започвам да виждам логика в сценария и тя никак не ми харесва — каза Кен. — Вчера следобед ми се обади доктор Келтавини. Попита ме дали може да се срещнем вечерта в дома му. Добрият доктор има сериозни връзки в научните среди в Италия. Преди няколко дни чул, че няколко лаборатории там, субсидирани от неизвестен източник, работели по различни етапи от проучванията на «Генстоун» за ваксина срещу рака.

Втренчих се изненадано в него.

— И какъв неизвестен източник би субсидирал подобно нещо?

— Никълъс Спенсър.

— Никълъс Спенсър!

— Естествено, там не е познат под истинското си име. Ако е вярно, вероятно означава, че Спенсър е използвал парите на «Генстоун», за да субсидира проучвания в различни лаборатории. После инсценира изчезването си. «Генстоун» фалира. Ник се снабдява с нова самоличност, вероятно и с ново лице, и става едноличен собственик на ваксината. Може би тя все пак ще се окаже добра, а той нарочно е подправил резултатите, за да унищожи компанията.

— Значи наистина може да са го видели в Швейцария? — зачудих се на глас, но не можех да повярвам.

— Започвам да мисля, че не само е възможно, но е и твърде вероятно — отговори Кен.

— Но, Кен — прекъснах го, — Вивиан Пауърс наистина вярва, че Никълъс Спенсър е мъртъв. А пък аз вярвам, че двамата са имали много сериозна връзка.

— Карли, ти спомена, че е изчезнала преди пет дни. Но лекарите твърдят, че не е била толкова дълго в колата. Какво тогава е станало? Има няколко възможни отговора. Или е страхотна актриса, или страда от раздвоение на личността. Това би обяснило амнезията й и идеята, че е на шестнадесет години.

Струваше ми се, че никой не обръща внимание на думите ми.

— Моят сценарий е съвсем различен — казах. — Да започнем от друга гледна точка. Вивиан ми каза, че след изчезването на документацията на доктор Спенсър Ник станал адски потаен, спрял да вписва ангажиментите си в календара и изчезвал от службата за по няколко дни.