Мери Кларк - Тук и отново

Карли Декарло щеше да дойде утре. Затова Ани му каза да изчака и да си почине. Утре всичко щеше да свърши.

— Благодаря ти, Ани — прошепна Нед.

Реши да се върне в гаража, но първо трябваше да открие нещо.

Повечето хора си държаха резервните ключове някъде из къщата.

Най-после ги намери в последното чекмедже, което отвори. Бяха прибрани в пликове. Вероятно всеки от икономите си бе имал собствен ключ, тъй като сега два комплекта лежаха в два отделни плика. На единия пишеше «Къщата за гости», а на другия — «Съблекалнята до басейна». Съблекалнята не го интересуваше, затова остави този плик и взе само единия комплект ключове от къщата.

Отвори задната врата и се увери, че единият ключ е за тази ключалка. Нуждаеше се от още няколко неща преди да се върне в гаража. В хладилника имаше шест кутийки кока-кола и сода и шест бутилки минерална вода. Искаше да ги вземе, но знаеше, че Лин Спенсър ще забележи липсата. В един от шкафовете намери кутии с бисквити, торбички чипс, солети и фъстъци. Лин едва ли щеше да потърси тези вредни неща.

Барчето също бе пълно. Четири неотворени бутилки уиски. Нед взе онази, която стоеше най-отзад. Трудно можеше да се забележи, че е изчезнала.

Стори му се, че е останал в къщата ужасно дълго, макар да бяха минали само няколко минути. Реши да остави отворен един от страничните прозорци в стаята с телевизора, в случай че в кухнята има някой, когато се върне. Забърза по коридора, като се оглеждаше внимателно, за да се увери, че не е оставил никакви следи.

След като отвори прозореца в стаята, мина с широки крачки през кухнята и отвори задната врата, стиснал бутилката и кутиите с бисквити. Преди да затвори, погледна назад. Мигащата червена лампичка на телефонния секретар прикова вниманието му.

— Ще се видим утре, Карли — каза тихо.

Оставих телевизора да работи тихо цяла сутрин, като увеличавах звука само когато чуех нова информация за Нед Купър и жертвите му. Излъчиха особено трогателен репортаж за съпругата му Ани. Няколко от колегите й в болницата говореха с умиление за енергията й, за милото й отношение към пациентите, за готовността й да работи извънредно, когато се наложи.

С нарастваща тъга слушах историята й. Ани разнасяла табли по цял ден, пет или шест дни седмично, а после се прибирала у дома в апартамент под наем в скапан квартал, където живеела с психически разстроения си съпруг. Единствената радост в живота й била къщата им в Гринуд лейк. Една сестра започна да разказва за нея:

— Ани нямаше търпение да се зарови в градината си през пролетта. Носеше ни снимки и всяка година градината ставаше все по-красива. Закачахме я, че само си губи времето тук, вместо да работи в оранжерия.

Ани не споделила с никого в болницата, че Нед е продал къщата. Но една съседка обясни как Нед се хвалел с акциите си в «Генстоун» и казвал, че някой ден ще купи на Ани палат като онзи в Бедфорд, където живеел шефът на компанията.

Този коментар ме накара отново да се хвърля към телефона и да се обадя на Джуди. Помолих я да ми изпрати копие и от това интервю. То ми осигуряваше още една директна връзка между Нед Купър и пожара в Бедфорд.

Продължих да мисля за Ани, докато изпращах по електронната поща рубриката си до списанието. Бях убедена, че полицаите обикалят библиотеките със снимката на Нед Купър в ръка, за да проверят дали той ми е изпратил съобщенията. Ако бе така, значи със сигурност е бил в имението в Бедфорд в нощта на пожара. Реших да се обадя на детектив Клифърд от участъка в Бедфорд, с когото бях говорила миналата седмица.

— Тъкмо щях да ви се обадя, госпожице Декарло — каза той. — Библиотекарките потвърдиха, че Нед Купър е използвал компютрите им. А ние приемаме изключително сериозно съобщението, в което предупреждава да се подготвите за деня на страшния съд. В едно от другите си писма той ви упреква, че не сте отговорила на въпроса на жена му в рубриката си, затова смятаме, че може да ви е набелязал като жертва.

Тази идея никак не ми хареса.

— Вероятно би трябвало да поискате полицейска охрана, докато пипнем този тип — посъветва ме детектив Клифърд. — Черна тойота, управлявана от човек, който може да е бил Купър, е била забелязана от шофьор на камион на една отбивка в Масачузетс. Той е сигурен, че колата имала нюйоркски номер, макар да не е запомнил цифрите, а това може да се окаже добра следа.

— Нямам нужда от полицейска защита — казах бързо. — Нед Купър не знае къде живея, а и бездруго няма да съм тук днес и утре.