Мери Кларк - Тук и отново

— За всеки случай се обадихме и на госпожа Спенсър в Ню Йорк. Тя ще остане в къщата за гости в Бедфорд, докато заловим Купър. Успокоихме я, че той едва ли ще се върне там, но все пак държим под око имението.

Детективът обеща да ми звънне, ако чуе нещо ново за Купър.

Бях взела у дома папката на Ник Спенсър и я извадих веднага щом затворих телефона. Този път се интересувах от репортажите за самолетната катастрофа — от първите заглавия до последните статии за акциите и ваксината.

Подчертавах, докато четях. Фактите бяха точни. На четвърти април, петък, в два следобед, Никълъс Спенсър, опитен пилот, бе излетял с частния си самолет от летището в област Уестчестър. Дестинацията му била Сан Хуан, Пуерто Рико. Планирал да присъства на бизнес семинар и да се върне късно в неделя следобед. Прогнозата за времето предвиждала лек дъжд в района на Сан Хуан. Съпругата на Никълъс Спенсър го изпратила до летището.

Петнадесет минути преди да се приземи в Сан Хуан, самолетът на Спенсър изчезнал от радарите. Дотогава по нищо не личало да има проблеми, но дъждът преминал в силна буря с много светкавици. Хипотезата бе, че самолетът е бил ударен от светкавица. На следващия ден парчета от разбития самолет започнали да излизат на брега.

Името на механика, обслужвал самолета преди излитането, бе Доминик Салвио. След катастрофата той казал, че Ник Спенсър бил опитен пилот, летял и при тежки климатични условия. Но добавил, че директно попадение на светкавица можело да завърти самолета като вихрушка.

След избухването на скандала във вестниците започнаха да се появяват статии с въпроси за полета. Защо Спенсър не бе използвал самолета на компанията, както постъпвал обикновено, когато заминавал в командировка? Защо броят обаждания от и до мобилния му телефон намалял драстично през седмиците преди катастрофата? После, когато трупът му не бе открит, въпросите започнаха да се променят. Инсценирана ли е била катастрофата? Наистина ли Ник Спенсър е бил в самолета, когато той се е разбил? Ник винаги шофирал собствената си кола до летището, но в деня, когато потеглил за Пуерто Рико, помолил жена си да го закара дотам. Защо?

Звъннах на летището в Уестчестър. Доминик Салвио беше на работа. Свързаха ме с него и научих, че свършва работа в два часа. Той неохотно се съгласи да се видим за петнайсет минути на летището.

— Само петнайсет минути, госпожице Декарло. Хлапето ми има мач днес и искам да го гледам.

Погледнах часовника. Дванайсет без петнайсет, а още бях по халат. Един от разкошите ми в събота сутрин, дори когато работя на бюрото си, е да не бързам да се къпя и обличам. Но сега трябваше да се размърдам. Нямах представа какво ще е движението и исках да си оставя поне час и половина за път.

След петнадесет минути заради шума от сешоара едва чух телефона. Беше Кен Пейдж.

— Намерих болния от рак пациент, Карли — съобщи той.

— Кой е?

— Денис Холдън, тридесет и осем годишен инженер, живее в Армънк.

— Как е сега?

— Не иска да каже по телефона. Въобще нямаше желание да говори с мен, но го убедих и накрая ме покани да отида в дома му.

— Ами аз? — попитах веднага. — Кен, обеща ми…

— Спокойно. Уредих въпроса и той се съгласи да се види и с теб. Имаме избор: днес или утре в три часа. Какво ще кажеш? Аз мога изцяло да се съобразя с времето ти, но трябва да му звънна да го предупредя.

На другия ден в три часа трябваше да се видя с Лин, а не исках да отменям срещата.

— Нека да е днес — казах накрая.

— Сигурен съм, че си гледала новините за онзи тип Купър. Петима убити заради инвестициите му в «Генстоун».

— Шест — поправих го. — Жена му също е станала жертва.

— Да, права си. Ще звънна на Холдън да му кажа, че ще го посетим по-късно, и пак ще ти се обадя.

Обади се след няколко минути. Записах си адреса и телефона на Денис Холдън, досуших си косата, сложих си грим набързо, облякох сиво-син костюм с панталон — още една покупка от разпродажбите миналото лято — и излязох.

След всичко, което бях научила за Нед Купър, се огледах предпазливо, когато отворих външната врата. Тези стари къщи имат високи, сравнително тесни площадки, което означава, че ако някой иска да се прицели, бих станала лесна мишена. Но всичко изглеждаше нормално. По тротоара пред къщата се разхождаха няколко души и не видях никой да седи в паркирана кола наоколо.

Въпреки това изтичах по стълбите и тръгнах бързо към гаража, който се намираше на три пресечки оттук. Мушках се енергично между хората и през цялото време ме тормозеше чувство за вина. Ако Нед Купър ме бе взел на мерник, излагах и другите хора на опасност.